Casa del mare
Езерото
Creative Design

Избор на видеокамера – I част

В категории Видео камери
Добавено на 27.12.2009 @ 22:20
Разгледан общо 3711 пъти, 1 пъти днес

Zaglavna1

През последните години броят на моделите цифрови видеокамери значително се увеличи. При това увеличението е не само количествено, но и качествено. Освен miniDV и Digital8, се появиха и значителен брой MPEG-2 камери – записващи на DVD, флаш памет и дори на твърд диск. На хоризонта „изгря“ и най-новият стандарт HDV. Огромното разнообразие от видео-
камери има, разбира се, не само положителни, но и отрицателни страни. Сред положителните е фактът, че обикновеният потребител има възможност сред богатите продуктови палитри на производителите да избере точно това, което му е нужно, и същевременно този избор да е съобразен с финансовите му възможности. Отрицателната страна е затруднението, в което той би изпаднал, ако не е наясно с това на какво и как влияе дадена характеристика, кое е най-важното, което да съблюдава при разглеждане на стотиците модели, кои са слабите и силните страни на този или онзи видеоформат.

Тази поредица от статии е именно за начинаещите. За тях ще се опитаме да съберем на едно място най-важните неща, които трябва да се вземат предвид при покупка на видеокамера, като в подробни технически детайли няма да навлизаме.

Видеоформати

Различните MPEG-4 видеокамери и видеорежимите на цифровите фотоапарати не са предмет на разглеждане, защото от тях има още какво да се иска по отношение на качеството. Ще наблегнем на разнообразието от видеоформати, които се използват в любителските камери, и по-точно на DV и MPEG-2. Всички останали формати са производни на тях, като разликата е в разделителната способност, степента на компресия и начинът на записване.

Форматът DV е усъвършенствана разновидност на MJPEG (Motion JPEG), в който компресирането на филма става покадрово – всеки кадър от видеото (статичната картина) се компресира по JPEG алгоритъм с избрания коефициент на компресия. Усъвършенстването на DV се състои в това, че коефициентът на компресия може да се променя в границите на един кадър – сложните за компресиране области от изображението се компресират с по-малък коефициент, а по-лесните – с по-голям, при което общият коефициент на компресия за всеки кадър остава постоянен (1:5). Резултантният видеопоток е, примерно, 25 Мбита/s, а размерът на DV кадъра е фиксиран, като за PAL стандарта е 720х576 линии.

Алгоритъмът на работа на MPEG-2 и в частност DVD (DVD-Video използва именно MPEG-2 в качеството на формат за компресиране) първоначално избира т.нар. ключови (опорни) кадри (I-frames), които се компресират с JPEG компресия така, както е при MJPEG (DV). Съществуват и т.нар. предсказани (междинни) кадри (P-frames), които съдържат в себе си компресирана информация за най-близките предишен и следващ кадър, както и т.нар. интерполирани кадри с двупосочно предсказване (B-frames). При изграждането си те използват едновременно предишни и бъдещи кадри и осигуряват най-висока степен на компресия. Това е и най-важната разлика между MPEG-2 и MJPEG – компресията не е покадрова, самите кадри не са компресирани, а е компресирана информацията между настоящия и най-близко стоящите до него ключови и междинни кадри. Така се постига по-висока степен на компресия в сравнение с MJPEG (DV).

„Обратната страна на медала“ – кодирането, съответно и декодирането на MPEG-2, изисква по-големи компютърни ресурси, доколкото самият процес на кодиране е доста по-сложен от този на MJPEG. При прекодирането (например при редактиране на видео, записано в MPEG-2) качеството се влошава вследствие на разкомпресиране и последващо компресиране при въвеждането на ефекти, субтитри, преходи между кадрите и т.н. В този смисъл MPEG-2 форматът е по-неподходящ за редактиране в компютъра, а още по-неподходящ е DV. MPEG-2 осигурява сравнимо с DV качество при неколкократно по-голям коефициент на компресия само за относително статично изображение. В този случай изменението от кадър към кадър е малко и MPEG-2 компресирането работи добре. Но в динамични сцени, където преходът между кадрите е много различен, качеството на междукадровата компресия MPEG-2 може значително да отстъпва на това на покадровата DV.

И няколко думи за новия стандарт HDV, който има всички шансове да стане следващият основен видео-
формат в любителското видео. Той е още една разновидност на MPEG-2, но използва значително по-голяма разделителна способност от DV. Какво налага неговото разработване? Преди всичко това е бурното навлизане на LCD и плазмените телевизори, чиито цени намаляват едва ли не с дни, и които лека-полека ще станат достъпни за всеки потребител с не особено дебел портфейл. Между другото, както вероятно сте забелязали, в днешно време по магазините все по-трудно се намират качествени телевизори с електронно-лъчева тръба, защото най-големите и именити производители още преди време прекратиха производството им. И така изведнъж се оказа, че DV и MPEG-2 камерите все по-малко и по-малко удовлетворяват изискванията на щастливите притежатели на плазмени и LCD телевизори.

Още в самото начало пред разработчиците на HDV стандарта са стояли няколко задачи. Първата е, че трябва да увеличат значително разделителната способност на видеото в сравнение с тази на DV. Втората е била видеопотока да остане сравним с този на DV, което пък ще даде възможност да се записва HDV филм на същите MiniDV касетки без съкращаване на времето за запис. И така основните 4 фирми-разработчици на стандарта – Sony, Canon, JVC и Sharp се отказали от покадровата компресия, специфична за DV стандарта, и се спрели на междукадровата компресия MPEG-2, въпреки всичките му недостатъци. За да ги компенсират обаче, те решили да наблегнат върху повишаването на разделителната способност. Специално за този формат бил разработен протокол за предаване на MPEG-2 видеоданни по шина IEEE1294 (FireWire), след което този стандарт за предаване на видео получил окончателното си наименование MPEG-2-TS (Transport Stream).

Характерно за HDV формата е, че той включва две основни спецификации: 720p – поредова развивка и 1080i – презредова развивка. Формирането на изображението при 720p става чрез прогресивно сканиране на изображението, показващо на екрана 720 хоризонтални линии. При 1080i на екрана се изобразяват 1080 хоризонтални линии (четни и нечетни) под формата на два полукадъра. Коя от двете разновидности е по-добра, еднозначен отговор не може да се даде. 720p е известна с по-голямата стабилност на изображението, а 1080i – с по-високата разделителна способност. Факт е обаче, че фирмите, разработили HDV стандарта, са от различни страни на „барикадата“, като зад 720p категорично застава JVC (по-късно към нея се присъединява и Panasonic), а отявлен почитател на 1080i е Sony.

Така или иначе, ако рано или късно се спрете на закупуването на HDV камера, имайте предвид, че повечето LCD и плазмени телевизори работят с прогресивно (поредово) изобразяване на редовете, докато предаващите с 1080 реда са все още малко, а и доста по-скъпи.

Сега да видим кои са основните видове камери, използващи описаните видеоформати.

MiniDV и Digital8

Двата типа камери използват един и същ формат за запис на видео – DV. MiniDV записват върху специални MiniDV касетки, докато Digital8 могат да работят със старите Video8 и Hi8 касети, предназначени за аналоговите видеокамери.

Digital8 е бил създаден като преходен формат за запис – от аналогово към цифрово видео. Всички модели на времето са позволявали да се възпроизвеждат аналогови Video8 и Hi8 касети, което е трябвало да гарантира безболезнен преход на собствениците на аналогови камери към цифрови. Този преход отдавна отмина, а повод за закупуването на Digital8 видеокамера като че ли вече няма. Е, разбира се, ниската им цена може да е добро оправдание за покупка, особено, ако имате Video8 или Hi8 записи. Но имайте предвид, че новите модели Digital8 камери не поддържат Video8 или Hi8 (само по-старите имат тази възможност), а и всички нови технологии се внедряват в MiniDV. С други думи, не препоръчваме закупуването на Digital8 видеокамера, макар че ниските цени са изкушаващи.

DV

Алгоритъм на работа на DV – преди филмът да се запише на MiniDV касетата всеки кадър се компресира в съотношение 1:5

MPEG-2 видеокамери (записващи върху DVD, HDD и флаш памет)

Основната разлика между MPEG-2 видеокамерите (с изключение на техническите им характеристики) е видът на носителя, върху който записват. Всички използват стандарта на компресия MPEG-2 и имат сходни битрейти (степени на компресия) за компресирано видео (8–9 Мбита/s). От всичко това следва, че трябва да се спрем на преимуществата и недостатъците на носителите на информация, които се използват в тези камери.

Предимството на камерите, записващи върху DVD диск с диаметър 8 cm, е, че веднага след записването на филма той може да се възпроизведе на домашния DVD плейър. Недостатъците обаче са няколко. На първо място това е малкият капацитет на DVD диска – едностранният е 1,4-Гбайтов, което е достатъчно за записване на около 20 min видеофилм с максимално високо качество. Двустранните DVD дискове едва ли ще помогнат твърде много, защото след записване на едната им страна трябва да се извадят от камерата и да се обърнат, при което отново се губи време. При използването на DVD за еднократен запис, за да се гледа филма на плейъра, е необходимо дискът да се финализира – още веднъж загуба на време. Разбира се решение на този недостатък има – използването на презаписваеми DVD дискове, които освен, че могат да се използват неколкократно, при тях финализиране не е нужно.

Що се отнася до камерите, записващи на флаш памет, те се появиха неотдавна на пазара и са главно производство на JVC. Най-голямото им предимство пред DVD моделите е големият капацитет на носителя – от 4 до 30 Гбайта. Подобно е положението и при записващите върху твърд диск – капацитетът му също е неколкократно по-голям от този на малките DVD-та. Погледнато от друга страна, записаните на флаш памет или на твърд диск филми така или иначе ще трябва да бъдат съхранени на DVD дискове – първо, за да са удобни за гледане, и второ – за да се освободи място за нови записи. Тъй че „везните“ на MPEG-2 видеокамерите се наклоняват в полза на записващите върху флаш памет или HDD главно заради по-големия капацитет на паметта.

MPEG

Алгоритъм на работа на MPEG компресирането

MiniDV или MPEG-2?

За да отговорим на този въпрос, трябва да вземем под внимание два фактора. Първият – покадровата компресия DV е по-подходяща за компютърен монтаж на филмите, отколкото MPEG-2, имаща по-голяма загуба при обработката. Вторият фактор е качеството на MPEG-2 кодеците – вградените в самата камера все още отстъпват на качеството на добрите програми за обработка на видео. Или с други думи при равни условия конвертирането на DV в MPEG-2 с добър софтуер дава по-високо качество на финалния видеофилм във формат MPEG-2, отколкото би го заснела самата MPEG-2 камера.

Изхождайки от всичко, казано дотук, можем да дадем следните препоръки при избор на видеокамера:

» Ако сте решили да се занимавате сериозно с видеозаснемане, да работите с програми за монтаж на филми, да правите собствени DVD-Video дискове със сложна структура на менюто, трябва да се спрете на някой от miniDV моделите.
» Ако ще използвате видеокамерата за заснемането на любителски филмчета, без да се задълбочавате в обработването им на компютър или създаване на DVD-Video дискове, то вашият избор може да се сведе до избор между DVD, флаш или HDD камера.

Или казано с други думи – ако искате да „изцедите“ от вашия видеофилм всичко до последната капка, и сте готови да отделите за това време и сили, то форматът DV и MiniDV камерите са вашият верен избор. Ако за вас е по-важно лесното обслужване на камерата и желаете да изгубите минимално време за обработката на заснетото видео, изборът ви може да попадне на някоя от разновидностите на MPEG-2 камерите.

Фоторежим на видеокамерата

Както е добре известно, видеокамерите са създадени за заснемане на видео, а за статични снимки са направени фотоапаратите. Затова където, който и каквото ви казва, не вярвайте, че устройство All-in-one от този тип ще работи еднакво качествено в двата режима. Причините за това са няколко, като едната от тях е, че за обработката на фото- и видеоизображения алгоритмите са коренно различни. Всеки един от тях работи най-добре с това, за което е създаден, и най-добре е, като избирате видеокамера, изобщо да забравите, че тя има възможност да записва статични снимки, и обратно – фотоапаратът трябва да се избира по всякакви други характеристики, но не и по това колко дълго видео може да записва, или как свири вграденият в него плейър.

Електронен и оптичен стабилизатор

Във видеокамерите въпросът за стабилизаторите стои приблизително по същия начин, както при фотоапаратите. Тук накратко ще припомним на тези, които не знаят нищо по този въпрос, кои са основните предимства и недостатъци на двата типа стабилизация.

В оптичната стабилизация на видеокамерите участва единствено оптичната система, но не и самата матрица. Изображението се проектира върху сензора след стабилизирането и така за формиране на картината се използва цялата площ на матрицата. Това са и основните плюсове на тази стабилизация. Минусите са, че самият стабилизатор е допълнително „звено“ от оптичната система, което води до значително увеличаване на размера и теглото на самата камера, а и съдържа в себе си механически части, доста по-чувствителни на удар и използващи повече енергия. Да не забравяме, че и моделите с оптичен стабилизатор са по-скъпи от тези с електронен.

Що се отнася до електронния (среща се още с името цифров стабилизатор), той забележимо влошава качеството на картината не само при видеокамерите, но и при фотоапаратите. Част от пикселите на матрицата участват в стабилизацията, но не и във формирането на изображението (например от 800 хил. пиксела на матрицата 400 хил. участват във формирането на картината). Останалите служат за своеобразен буфер – при работа с камерата картината се „движи“ по матрицата, използвайки „буферните“ пиксели електрониката на камерата фокусира тези колебания и внася необходимата корекция за компенсиране на движението на камерата. При това е много важно при своето вибриране картината винаги да се намира в границите на матрицата, без да преминава в буферната зона, в противен случай електрониката няма да смогне да изчисли и предприеме необходимите поправки.

Плюсът на електронната стабилизация е нейната компактност, отсъствието на механични части, ниското ниво на потребление на енергия и евтината реализация. Минусите обаче са повече – използването ù неизбежно оказва влияние върху процеса на формиране и обработката на изображението на матрицата, което води до появата на различни артефакти. В даден момент на заснемане на движещ се обект електронната стабилизация може да се обърка и да реши, че това е трепване на камерата, и да започне да „стабилизира“ изображението, опитвайки се да върне преместващите се обекти „на място“. Да не говорим и за неефективното използване на матрицата – едва половината от нея участва във формиране на изображението.

Дали става въпрос за любителски фотоапарат или видеокамера, непременно изберете моделът, който има оптичен стабилизатор! Използването на електронен ще доведе до видимо влошаване на качеството на изображението, затова, дори и да го има на вашето устройство, не го използвайте!

Следва



Напиши коментар



Коментарите се публикуват след одобрение от страна на администраторите и модераторите на сайта. Администрацията не поема ангажимента да публикува всеки получен коментар и не дължи обяснение защо даден коментар е публикуван или не.

Полетата със звездичка са задължителни.



Последни тестове