Casa del mare
Езерото
Creative Design

Калибриране на монитори – II част

В категории Монитори
Добавено на 28.12.2009 @ 20:49
Разгледан общо 4400 пъти, 1 пъти днес

Zagl

Дисплеите с хардуерно калибриране са най-висшият клас монитори за работа с цветове. Моделите в този клас всъщност са 1:1 идентични с топ моделите от класа с пълна хардуерна настройка. Разликите са следните:

1. От моделите с пълна хардуерна настройка ръчно се мерят и избират най-добрите бройки.
2. Процесорите на тези най-добри бройки се разрешават за комуникация с напълно автоматизиран софтуер за пълно хардуерно калибриране и генериране на профили. Този софтуер се включва в комплекта на монитора.
3. Добавят се някои екстри като сенници и средства за почистване.
4. За определена стойност на цветовата температура и гамата (например 5000 K и гама 1,8 или 6500 K и гама 2,2) се извършва ръчно фабрично калибриране на всяка една бройка с цветови анализатор (струва около 10 000 евро). За тази екстра се издава уникален сертификат за дадения сериен номер на монитора.
5. Някои модели покриват и дори надхвърлят AdobeRGB цветовото пространство или ECI-RGB.
6. Използване на LED подсветка.
7. Поради точки 1 до 6 цената на монитора нараства спрямо цената на модел с пълни хардуерни цветови настройки. Понякога това нарастване е в пъти (LED подсветка).

Пак да кажем, че поради 10-, 12- и дори 14-битовите LUT на тези монитори и до 16-битовата точност на софтуера им за калибриране и процесорите в тях, загуба на градации няма. Поради същите причини в най-добрите модели балансът на сивото за всички нива от 0 до 255 е впечатляващ.

Най-хубавото при мониторите от високия клас с хардуерно калибриране е лекотата на работа. Да, този клас монитори са трудни за обяснение и разбиране, защото изискват познания по електроника, LCD технологии и управление на цветовете, но пък за сметка на това се настройват безпроблемно. И точно това е едно от най-фундаменталните им предимства. Колкото по-нисък клас е мониторът, толкова по-трудно се калибрира и изисква специалист и 30–60 min, през повечето от които се настройва само менюто на монитора. Хардуерното калибриране е далеч по-просто – изисква само индивид, който знае що е яркост, гама и цветова температура, и 5 до 15 min. През тези 5 до 15 минути човекът пие бира или гледа умно (според способностите), докато мониторът сам си се калибрира, без никаква намеса от страна на пиещия (гледащия). След тези 5 до 15 минути човекът просто трябва да натисне Save, за да запише получения профил. И това е.

Виждали сме хора, които много се боят да калибрират монитора си с хардуерно калибриране. Най-вече защото са виждали как се прави софтуерно и това им е взело страха. Няма по-просто нещо от калибрирането на монитор с хардуерно калибриране! Ако можете да работите с Photoshop, няма начин да не се справите и с тази задача. Извинявам се на хората, които изкарват пари с това, но е факт.

За целта ви трябват:

1. Монитор с хардуерно калибриране.
2. Колориметър или спектрофотометър.
3. Софтуер за калибриране, който идва със самия монитор.
4. Бира.  ;)

И да не вземете да използвате софтуера, който върви с колориметъра на вашия монитор с хардуерно калибриране?! Той е само за софтуерно калибриране. Ако ще ползвате него и ще калибрирате през видеокартата, защо тогава сте си купили толкова скъп монитор с хардуерно калибриране? Колориметрите, така или иначе, си вървят със съответния софтуер, но от пакетчето на колориметъра вадите само уреда и не пипате компактдиска. :) Драйвери за колориметъра със сигурност има в софтуера за калибриране на самия монитор.

Софтуерите за хардуерно калибриране винаги имат версия за Windows и Macintosh. След стартирането им трябва да въведете точно 3 числа – яркост в cd/m2, гама коефициент и цветова температура в градуси Келвин. Обикновено има опция за задаване на нивото на черното. Ако го направите, значи фиксирате контраста на монитора. Ако изберете яркост 100 cd/m2 и ниво на черното 0,5 cd/m2, контрастът ви в най-добрия случай става 100/0,5 = 200:1. Не се плашете, че монитори за 300 лв. имат уж 700:1. Контраст 200:1 си е съвсем нормална стойност. В нормално осветена стая няма да видите повече от 150:1 до 200:1. По-хубавото е, че градациите в контраст 200:1 са разпределени правилно съобразно зададения гама коефициент. Цветовата температура може да въведете както в градуси Келвин, така и като x, y координати.

Има и други интуитивни хитрости. Да речем, имате еталонен източник на светлина – наподобяващо шкаф устройство, което има лампа с точно определен спектър (5000 K), създаваща точно определена осветеност, и монитор, който искате да калибрирате по същия начин. Вместо да се чудите каква стойност на яркостта и на цветовата температура да зададете, достатъчно е със софтуера за калибриране на монитора и колориметъра да измерите спектъра и яркостта на светлината от „шкафа“. Така тези два параметъра директно се фиксират като цел, а след калибрирането мониторът ви ще има същата яркост и цветова температура като осветеността в светлинния шкаф.

Някои софтуери имат и още един хитър начин за фиксиране на цветовата температура. Взимате колориметъра, слагате го на 20–25 cm от листа хартия, чието бяло при зададената околна светлина искате да стане бяло на монитора, и кликвате Measure. Бялото на листа се задава като цветова температура на монитора. Остана само да зададете гамата. Е, според модела монитор тук може да избирате между калибриране на гама коефициент и калибриране в L. След това слагате нежно колориметърчето в прозорчето за мерене, което еднозначно ще ви се появи на екрана, и натискате бутона Start, Measure, Calibrate или както там е кръстен. Отваряте си бирата и се наслаждавате на напълно автоматизиран процес на калибриране. Ако комуникацията между монитора и софтуера за калибриране е по USB интерфейс, процесът ще е завършил за около 5 min. Ако е по DDC (цифров протокол за връзка, който „върви“ по видео кабела – аналогов или DVI), може да почакате до към 15–20 min.

Софтуерите за хардуерно калибриране на монитори предлагат още много екстри. По стара българска традиция често се случва професионалист да се „прежали“ и да си купи монитор с хардуерно калибриране, но да си спести пари за колориметър. Тогава за него е особено полезна възможността да се генерират различни профили, които по-късно да се избират и да се зареждат в монитора, без да е необходимо да се минава през процеса на калибриране, респ. без да е необходим колориметър. Разбира се, след около месец работа е необходимо мониторът да се калибрира отново по вече генерираните профили, за да се компенсират евентуалните изменения от процеса на стареене.

Посткалибровъчни ръчни донастройки. Въпреки прецизните алгоритми на калибриране, напълно е възможно да не останем доволни от възпроизвеждането на определени цветове след приключване на процеса. Да речем, искаме жълтото да бъде малко по-наситено, червеното да стане по близо до магента. Софтуерът за хардуерно калибриране на някои монитори предлага опцията фини ръчни посткалибровъчни донастройки с превю в реално време на следните параметри: яркост, ниво черно, гама или L*, цветови тон и цветова наситеност за всеки RGB и CMY цвят независимо. С местенето на плъзгачите виждаме резултата веднага. След като вече сме доволни, можем да прекалибрираме монитора така, че направените след началното калибриране ръчни донастройки да се асоциират с първоначално зададения профил. Технически тези корекции не се записват в профила и не се използват от Photoshop при трансформации. Всеки път, когато в монитора се зареди профил с направени ръчни донастройки, той светва съобразно тях.

Приоритет на баланса на сивото. Тъй като TFT LCD мониторите с подсветка CCFL и с хардуерно калибриране нагласяват цветовата си температура и гама коефициента с едни и същи LUT таблици, може да зададем приоритет на баланса на сивото. Това значи, че мониторът ще се калибрира по такъв начин, че цветовата температура да бъде максимално близка до зададената цел дори и за ниските нива на яркост.

Емулация на цветови пространства на други монитори. Определени монитори с голяма гама (например AdobeRGB) имат опция в софтуера за калибриране, с която могат да „светнат“ с параметрите на друг монитор, които се задават чрез профила на монитора. Това е много полезно, когато например печатарят, разполагащ с такъв хубав монитор, има профил на вашия монитор и може да види цветовете на своя монитор така, както ги виждате вие на вашия. След това може например да сравни цветовете на отпечатъка и да предвиди доста точно кое не би ви харесало.

Режим на измерване. Измерва се реалният монитор и се сравнява дали отговаря на целта, записана в ICC профила. Разликата се дава като ΔE. Ако ΔE е по-голямо от допустимото, мониторът се нуждае от прекалибриране. Някои софтуери отиват много по-далеч – измерват баланса на сивото, разликата между реалния монитор и профила за различни нива от 0 до 255 и разликата между целта и реалния монитор. Всички резултати се изписват в таблици с L*a*b* и ΔE стойности и служат за реална оценка на точността на калибриране.

Chromatic Adaptation. Практиката показва, че монитор, калибриран на 5000 K, изглежда различно от D50 Lightbox. Тестовете са показали, че ако монитор трябва да отговаря на D50, той трябва да се калибрира на малко по-студена цветова температура – между 5600 и 6000 K. D50 обаче е стандартът, по който си говорят всички ICC съвместими приложения. Следователно, ако мониторът е калибриран на температура, по-висока от 5000 K, е добре точката на бялото му да бъде „свалена“ до D50. Това се нарича Chromatic Adaptation. Линейното преобразуване не е удачно, защото човешкото око възприема нелинейно. За целта са разработени различни математически модели (Bradford, von Kries), които да оптимизират визуализацията на цветовете съобразно човешкото възприятие за цвят, когато мониторът не е настроен на 5000 K.

Някои монитори идват със софтуер с възможност за генериране на матрични и LUT 16-битови ICC профили. Photoshop CS3 би трябвало да работи коректно с LUT профили за монитор. Професионалистът обаче не трябва само да се впечатлява от възможностите на мониторите. След като има толкова много възможности за калибриране, изниква разумният въпрос: „Как да съм сигурен, че измежду всички възможни комбинации мониторът ми е калибриран на нужната за моята работа?“ За целта някои софтуери за калибриране предлагат процедури за проверка по SWOP и UGRA/FOGRA, като дават препоръки за какъв тип печат е подходящ мониторът при дадено калибриране.

След толкова много символи и писания, в крайна сметка на какви параметри да си калибрирам монитора? Адски добър въпрос.

Ако крайният резултат на вашата работа ще излиза на печатарска машина, производителите на монитори с хардуерно калибриране препоръчват яркост 100–120 cd/m2, гама 1,8 и цветова температура 5000 K. Ако софтуерът за хардуерно калибриране поддържа цветова адаптация, може да се опита на 5800 K с избор на Bradford например. При това положение е добре да изберете за работно цветово пространство във Photoshop ECI-RGB. Причината – то е дефинирано точно с 5000 K и гама 1,8 и покрива много добре цветовете, които биха се отпечатали по всички стандартизирани печатарски технологии. Това казват производителите на монитори. Вие, разбира се, ще си ги калибрирате на 6500 K, гама 2,2 и 90 cd/m2. :)

Ако работите предимно за Интернет, препоръчителните стойности са яркост 80–120 cd/m2, гама 2,2 и цветова температура 6500 K.

Ако снимате в AdobeRGB и фотографиите ви са предназначени предимно за офсетов печат, производителите на монитори препоръчват RAW конвертирането отново да бъде в ECI-RGB.

Сравнението между AdobeRGB и ECI-RGB показва, че първото всъщност не е най-удачният избор за печатни материали. AdobeRGB се дефинира с гама 2,2 и 6500 K. Управлението на цветовете е на база D50, а кривата на нарастването на точката (dot gain) на офсетовия печат най-добре се представя с гама 1,8 на монитора. Според производителите, ако монитор е калибриран на гама 1,8 и 5000 К и използва AdobeRGB цветово пространство, се губят около 40 градации за всеки RGB цвят. Това е огромна разлика и е видима предимно при черно-бели градиенти. Накратко, когато избираме RGB работно цветово пространство във Photoshop, е добре да калибрираме монитора с параметри, максимално близки до това пространство, за да избегнем загуба на градации от математика. От друга страна, при избор на цветовото пространство се стремим то да бъде с параметри, максимално близки до цветовото пространство на изходната медия.

За десерт няколко бързи извода. Ако наистина сте професионалист, забравете Adobe Gamma Loader като средство за калибриране на монитор. Натискайте преди начало на нов дизайн Shift+Ctrl+K във Photoshop. Купете си уред за мерене на цвят и спрете да настройвате на око. Купете си по възможност еталонен източник на светлина. Когато сравнявате цветовете на отпечатано листче хартия с екрана на монитора, пъхнете това листче в еталонния източник на светлина и след това калибрирайте монитора съобразно този източник. Ако сравняваният файл е RGB, „прокарайте“ го през коректния профил на принтера с Photoshop с опцията View/Proof Setup, преди да сравнявате. Ако пък имате софтуер, хардуер и умения да си калибрирате принтера – направете го и генерирайте профил на принтера си! В Proof Setup изберете именно този профил на принтера.

Защо (почти) никога не виждаме на екрана на монитора точно това, което сме снимали на живо, или това, което е излязло от печатницата? Защото всяко устройство (монитор, скенер, принтер, фотоапарат и т.н.) има цветови параметри, различаващи се от цветовите параметри на другите устройства. Освен това принтерът и мониторът например работят в две фундаментално различни цветови системи – субтрактивна (CMYK) и адитивна (RGB), подробности за което може да прочетете в предишни броеве на списанието.

Софтуерното калибриране на монитор не може да се сравнява с хардуерното при никакви обстоятелства, колкото и да ви убеждават в обратното. Когато избирате монитор, изберете поне такъв с пълна хардуерна цветова настройка и най-вече да има променлив гама коефициент. За около 1500–1600 лв. с ДДС се намират без проблем 20–21-инчови с разделителна способност 1600×1200 пиксела или широкоекранен 21-инчов с разделителна способност 1680×1050 пиксела. Ако нямате пари, а искате да го имате – работете повече, за да ги изкарате. :) Ако ви напъне да кажете „Абе кой монитор показва верни цветове?“, моля, погледнете предишните статии, публикувани на dpvreview.bg и ги прочетете отначало бавно и внимателно. :)

Бисер Василев

Calibration II_2



Напиши коментар



Коментарите се публикуват след одобрение от страна на администраторите и модераторите на сайта. Администрацията не поема ангажимента да публикува всеки получен коментар и не дължи обяснение защо даден коментар е публикуван или не.

Полетата със звездичка са задължителни.



Последни тестове