Casa del mare
Езерото
Creative Design

Sony Alpha DSLR A-700

В категории Sony, Фотоапарати DSLR
Добавено на 29.12.2009 @ 19:02
Разгледан общо 4183 пъти, 2 пъти днес

sony_alpha700_lifestyle_1

Напоследък водещите фирми производителки са особено активни в конструирането и предлагането на нови цифрови фотоапарати, предназначени за средния, полупрофесионалния клас, за огромната армия ентусиазирани и талантливи фотографи. Не направи изключение и Sony, която следвайки целта си да стане третата по продажби на огледално-рефлексни апарати (а това вече е факт!), удържа обещанието си да разработи за пазара една истинска система, която да задоволи, да предизвика широк кръг фотографи, търсещи високо качество и възможности на разумна и приемлива цена.

Така се появи новата цифрова огледално-рефлексна камера Sony Alpha DSLR A-700, очаквана с нетърпение от фотографския свят. И то не само от притежателите на Sony Alpha DSLR A-100, които са готови да се сдобият с нов приятел от същата марка или пък други, които искат да снимат с нов полупрофесионален апарат, но и от тези които тепърва ще снимат с огледална камера.

Дизайнът. Външно A-700 напомня на Konica Minolta 7D, но всъщност само напомня, защото в нея има редица нови разработки, които водят до значителни подобрения. Тези разлики започват още от дизайна, ергономията и изработката. Тялото е леко (768 g), компактно (141,7×104,8×79,7 mm) и е изработено от алуминий и магнезий. Както се вижда, A-700 е с 5% по-лек и, по данни на фирмата, три пъти по-здрав от предшественика си A100.

Най-важните обслужващи елементи са изведени на тялото и дават завидно удобство при работа. Балансът на бяло, чувствителността, серийните снимки, корекцията на експозицията, режимът на измерване на експозицията, снимачните режими и много други са лесно достъпни и контролируеми. Много полезен е бутонът, чрез който само с едно натискане се минава от автоматичен към ръчен фокус – нещо важно за професионалната работа. Sony Alpha 700 може да се обслужва дори без да се отделя окото от визьора. И още нещо – всички бутони, капаците на слота за картите памет и за батерията са прахо- и влагозащитени. Практично е, че заредеността на батерията се показва в проценти. Неудобно е, според мен, че за превключване между двата типа носители на информация – MemoryStick PRO Duo und CompactFlash тип I и II (до 8 GB) трябва да се влиза в менюто. По-удачно би било, ако апаратът сам разпознава картите. Бутонът за включване е разположен до визьора (наследство от Konica Minolta) и позволява много бързото задействане на камерата, дори и при поднасяне на апарата към окото. Новост е и контактът за включване на студийни светкавици. Видимо е, че конструкторите са търсили помощта на професионални фотографи, което е довело до подобряване на ергономията и обслужването.

Матрицата. В Sony A-700 е вложена специално новосъздадена за него CMOS матрица Exmor. Размера ù е APS-C (23,5 x 15,6 mm) с разделителна способност 12,24 Мпиксела и фактор за обективите 1,5х. Възможни са различни варианти на снимане и запис – RAW (4288×2856 пиксела), JPG с различни степени на компресия и съотношения на страните на кадъра: L – 12 Мпиксела, съотношение 3:2, 4272×2848 пиксела, M – 6,4 Мпиксела, 3:2, 3104×2064 пиксела, S – 3,0 Мпиксела, 3:2, 2128×1424 пиксела, L – 10 Мпиксела, 16:9, 4272×2400 пиксела, M – 5,4 Mпиксела, 16:9, 3104×1744 пиксела и S – 2,6 Mпиксела, 16:9, 2128×1200 пиксела.

Особеното в матрицата е новата фирмена технология с вграден аналого-цифров преобразувател и двойно шумопотискане. За първи път в цифрова камера се вгражда сензор, в който аналогово-цифровото преобразуване става в непосредствена близост до пикселните колонки. Намаляването на шума започва още в аналоговия сигнал, продължава в преобразуването му в цифров и накрая последния етап завършва в усъвършенствания процесор BIONZ, където още в RAW формат се извършва още едно потискане шума преди да се кодира, компресира и запише. По всичко личи, че матрица Exmor е една нова стъпка в подобренията на сензорите, където Sony е особено силна. При разработката на Exmor са вложени 360 млн. евро.

Процесорът. Познатият още от Sony А-100 процесор BIONZ е в основата на всички важни подобрения в А-700. При серийно снимане той може да обработи до 18 снимки, заснети със скорост 5 сн./s в RAW формат. Комбинацията му с Exmor е без съмнение е новото постижение на конструкторите на Sony.

Байонетът, свързващ тялото с обективите е Sony Α Mount е напълно съвместим с всички обективи с байонет Minolta A-type Mount. С това гамата от обективи (освен новите на Sony) е напълно достатъчна за изпълнение и на най-сложни фотографски задачи.

Чувствителностите на новата матрица и подобрен процесор са: в автоматичен режим от 200 ISO до 1600 ISO (с предварително определяне на долната и горната граница) и 100–3200 ISO (до 6400 ISO в разширен режим) при ръчна настройка. Това е наистина добър атестат за апарат от този клас, а истинската приложимост на тези чувствителности ще установим при тестовете на камерата.

Интересна е системата за шумопотискане. При снимане с чувствителности от 1600 ISO нагоре тя може да се включва и изключва от менюто на фотоапарата. Има три степени на действие – High, Normal и Low. Влиянието на тези степени ще установим при теста.

Нова е и системата за автофокусиране. Тя е с 11 линейни CCD сензора с удвоен централен кръстообразен датчик. Особено е важно, че централният датчик има два вертикални и два хоризонтални сензора, което означава, че всички хоризнтални и вертикални структури в обектите на снимане не представляват пречка при фокусирането. Разбира се Sony Alpha има и точково автофокусиране и още – непрекъснато автофокусиране (Continuous AF), покадрово фокусиране (Single AF), пряко ръчно фокусиране (DMF, Direct Manual Focus), ръчно фокусиране (Manual Focus). Ако светлината е малко, няма проблем – светва помощна светлина – диоди, които определят точното фокусиране от 1 до 7 m. Компанията е подобрила и механизма за фокусиране, автофокусния алгоритъм и микропроцесора и така е постигнала значително по-голяма скорост в този важен елемент на снимачния процес. Мисля, драги читателю, че и тук нямаме основания за критика и оплаквания.

Sony A-700 може да се гордее и с новия си високоскоростен пердеобразен затвор от карбонови нишки, позволяващ да спираме времето от 30 до 1/8000 s, B (Bulb) и синхронизационна скорост 1/250 s. Той е и столетник – фирмата гарантира, че “живее” 100 000 снимки!

Стабилизаторът на изображението Super SteadyShot, който Sony Alpha 700 има, произлиза от по-малкото „братче“ Alpha 100, но е значително подобрен. Точността на работата си системата дължи на жироскопските датчици, които отчитат микропреместванията на тялото, след което за премахване на отклоненията от оптическата ос подават команда към механизма, задвижващ матрицата. Новият бърз процесор BIONZ допринася решително за бързата и по-точна реакция на Super SteadyShot, който стабилизира вече значително по-ниски честоти т.е. по-големи вибрации. Разбира се степените на стабилизация зависят от стабилността на ръката и фокусното разстояние, но фирмата твърди, че ефектът е около 2,5–4 бленди. С този стабилизатор всички поставени обективи на Sony А-100 са стабилизирани – един решаващ фактор за сигурност при снимането!

Камерата има и нова, различна от тази на А-100 система за измерване на експозицията. Подобрението се състои в това, че тя е 40-зонова с разположени като пчелна пита датчици. TTL измерването може да бъде многозоново (Multi Segment), точково (Spot) и с приоритет на центъра на кадъра (Center Weighted).

За самото експониране фотоапаратът разполага с широк обхват на режими – „Автоматичен“, „Програма“, „Приоритет на скоростта“, „Приоритет на блендата“, „Ръчен“ и избор на редица готови програми – „Портрет“, „Спорт“, „Пейзаж“, „Залез“, „Нощен портрет“. При сложни светлинни условия експозициите може да се коригират с ±3 EV през стъпка 0,3 EV или 0,5 EV, както и да се направи „клин“ от 3 или 5 снимки (AE Bracketing) през стъпка 0,3 EV, 0,5 EV или 0,7 EV. Напълно достатъчно!

За първи път в Sony A-100 беше приложен режимът за подобряване на динамиката Dynamic Range Optimization, където намери доста добър отзвук сред фотографите. При Sony A-700 той е подобрен и е с по-точни настройки (до 5 EV), поддържа RAW формат и допринася за по-доброто качество на снимките.

Известно е, че при цифровите огледално-рефлексни фотапарати проблем е почистването на матрицата от прах. Sony A-700 е с антистатично покритие на нискочестотния филтър, което отблъсква попаднали върху него прашинки. Ако въпреки това те попаднат върху него, то чрез специален механизъм матрицата се раздвижва и ги отхвърля.

Sony А-700 има превъзходен 3-инчов дисплей с рядко срещаната разделителна способност 922 000 пиксела, висок контраст и широк ъгъл на видимост. Така контролът и оценката на фотографиите е сигурна и точна. Малко ме учудва, че при наличието на толкова прецизен и качествен дисплей апаратът не поддържа почти превърналия се в стандарт Live View, но предполагам, че в следващия DSLR модел той вече ще е факт.

На мястото на пентаогледалния визьор на А-100 нашето другарче Sony Alpha 700 е с един чудесен пентапризмен визьор с антирефлексно покритие, с диоптрийна поправка от –3,0 до +1,0 и с ново фино матово стъкло Spherical Acute Matte. Вижда 95% от бъдещото изображение и увеличава 0,9х. С такъв визьор и ръчното фокусиране е лесно.

Цветовите пространства, които се поддържат в Sony A-700 са sRGB и Adobe RGB. Структурните качества на снимките, както и характерът на цветовъзпроизвеждането се управляват чрез цветовите режими Standard, Vivid, Neutral, Adobe RGB) и готовите програми Clear, Deep, Light, Portrait, Landscape, Sunset, Night view, Autumn Leaves, B/W, Sepia. Техните настройки са в рамките на: Contrast (±3 степени), Saturation (±3 степени), Sharpness (±3 степени), Brightness(±3 степени) и Zone Matching (–1 до +2 степени).

Балансът на бяло не е по-добър или по-лош от баланса на апаратите от този клас. Режимите му са: „Автоматичен“, „Дневна светлина“ (Daylight), „Сянка“ (Shade), „Облаци“ (Cloudy), „Изкуствено осветление“ (Tungsten), „Луминесцентно осветление“ (Fluorescent), „Светкавица“ (Flash), ръчна настройка и настройка по градуси Келвин в рамките на 2500–9900 K и корекции по посока на Magenta–Green с възможни 19 стъпки. Режимът Bracketing на баланса на бяло пък ни позволява да направим „клин“ от снимки и така да изберем най-подходящите настройки за точно цветовъзпроизвеждане.

Не искам да отмина и форматите за запис, които Sony А- 700 предлага. Възможни са RAW, компресиран RAW (sRAW), RAW и JPEG, sRAW и JPEG, само JPEG с 3 степени на компресия.

Времената на прожекциите на диапозитиви отдавна отминаха… Сега телевизорът ни дава възможността да разглеждаме снимките си. До скоро HD мониторите не можеха да приемат нашите шедьоври. Сега обаче, нещата са други. Sony A-700 е първият цифров фотоапарат който има 1080i изход за свързване с HD телевизорите на Sony от типа Bravia. Така снимките ни заблестяват в цялото си великолепие и доставят невероятно удоволствие при разглеждането им на такива екрани.

В Sony А-700 „живее“ и една вградена светкавица с водещо число 12 при 100 ISO, светкаща всеки 3 s и осветяваща равномерно до зрителен ъгъл на 24 mm обектив (отговарящо на 35 mm фотография). Тя работи или напълно автоматично, или служи само за подсветка, може да синхронизира по първо или второ перде, да се включва ръчно или да „премахне“ червените очи. Всички системни светкавици на Sony също са добре дошли. Експозицията се компенсира по желание от –3 до +3 EV през стъпка 0,3 или 0,5 EV.

В серийните снимки камерата също се представя добре. Скоростите са две: 3 или 5 снимки/s със следните ограничения: за RAW формат до 18 снимки, sRAW до 25 снимки, RAW и JPEG – 12 и накрая, ако са JPEG Standard или Fine – до изчерпване на капацитета на картата памет.

Новата архитектура на процесора BIONZ намалява разхода на ток и щади литиево-йонната акумулаторната батерия (1650 mAh).

Да видим сега какво показа тестът на този нов и интересен цифров фотоапарат.

Най-напред увеличенията или доколко могат да се увеличават фотографиите, направени със Sony A-700 за офсетов печати печат с мастиленоструйни принтери, т.е. за най-важните му приложения в практиката на напредналите любители и опитните професионалисти.

Искам да отбележа, че всички снимки са направени с китовия обектив Sony DT 16-105 mm F3.5-5.6, чиито еквивалентни фокусни разстояния за 35 mm фотография са 24–160mm – фокусни разстояния, покриващи по-голямата част от фотографската работа. Всички снимки, публикувани тук, с изключение на теста за баланс на бяло са направени в RAW формат.

На сн. 1 е представен кадър, заснет на изкуствено осветление (халогенни лампи с дихроичен филтър за дневна светлина). Вляво е целият кадър, а от ляво на дясно увеличения до 50, 70 и 100 cm по дългата страна. Добри резултати! Увеличенията и до 100 cm са с добро качество. Съвсем естествено се налага извода, че Sony А-700 в тази комбинация с китовия обектив е подходящ за изпълнение на определени професионални задачи за създаване на високакачествени в техническо отношение снимки.

1uvelichenie

Сн. 1. Тест за възможностите за увеличение. Вляво – целият кадър и до него от ляво на дясно – отсечки от увличения до 50, 70 и 100 cm по дългата страна

За чувствителността, шума и файловите формати. Това един от основните дискутирани проблеми. Често ролята на шума се надценява и изводите се правят при мащаб 100% на снимката, което означава, че дългата страна в случая е 150 cm. Кога се правят такива огромни увеличения с висока разделителна способност? Много рядко. За да приближа резултатите от теста до фотографската практика, увеличавам изображението до 60 cm по дългата страна и го интерполирам до 225 ppi (за офсетов печат). За да се видят измененията на остротата се снима фина структура (сн. 2) в RAW и JPEG при различни чувствителности и увеличени отсечки до 70 cm. На сн. 3, от ляво на дясно са представени последователно увeличения (без допълнителна обработка) от RAW и JPEG по двойки. От ляво на дясно се увеличава ритмично и чувствителността – 100, 200, 400, 800 ISO. Ясно са изразени две тенденции: първата – изображението в JPEG отстъпва по острота (макар и с по-нисък шум на 800 ISO) при всички чувствителности от това на RAW и втората – до 800 ISO изображението има много добри структурни качества. Тази чувствителност е напълно и безкомпромисно приложима в практиката – нещо, което показва, че новата архитектура на матрица изиграва своята роля.

3zial kadar

Сн. 2. Цял кадър

4shum100-800 iso

Сн. 3. Увеличения до 70 cm по дългата страна при 100-800 ISO

По-сложно е положението с високите чувствителности. Подобно на сн. 3, и сн. 4 ни показва по същия начин остротата в зависимост от чувствителността (1600, 3200 и 6400 ISO), но в два различни режима – отгоре с шумопотискане, настроено на минимум – Low, отдолу на максимум – High. Първи извод: 1600 ISO все още запазва относителна острота и може да се използва с известен, макар и малък компромис. Изображението, снето в RAW формат е по-фино. Втори извод: 3200 все още е приложимо за „изложбени“ увеличения след внимателно почистване на цветния шум, но 6400 ISO са приложими само, когато няма друг изход при лоши светлинни условия. Те нарушават значително детайлите. Погледнете сн. 5 – цял кадър и увеличение от него 70 cm, снето с 6400 ISO – равномерните по плътност плоскости са накъсани. Приличат на картина от поантилист и не отговарят на оригинала. Още нещо, което не е добро при тези изключително високи чувствителности – шумът не е с филмов характер. Преобладава цветният шум, който може да се отстрани донякъде с подходяща обработка, но при нея наситеността на цветовете намалява.

5shum1600-6400 iso

Сн. 4. Увеличения до 70 cm по дългата страна при 1600-6400 ISO. Горе – без, долу – с шумопотискане

6 6400 iso struktura

Сн. 5. Кадърът е направен с 6400 ISO. Вляво – целият кадър, вдясно – отсечка от увеличение до 70 cm

Трети извод: софтуерното потискане на шума го намалява, но и едновременно влошава предаването на детайлите.

И така – безупречно изображение до 800 ISO, много добро при 1600 ISO, добро при 3200 ISO и приложимо само за малки увеличения „спасителни“ 6400 ISO.

Тъй като по време на теста не разполагахме с фирмения RAW конвертор на Sony, конвертирахме всички снимки с Photoshop CS3. Един час преди редакционното приключване на броя успяхме да се снабдим със Sony Image Data Converter v.2. Изненадата ни беше голяма, когато отворихме RAW файл на 3200 ISO, заснет при лоши светлинни условия и установихме, че шумът е с много по-филмова структура и по-голямо запазване на детайлите! Тук публикуваме сравнение при 3200 ISO от конвертора на Sony, ACR и директен JPEG от камерата. Сами си направете изводите, но нашата препоръка е да не се ползва Photoshop за конвертиране на файловете от А-700. Вероятно скоро Adobe ще пусне подобрен ъпдейт, подобно на този за Olympus Е-3, при който също имаше проблеми с конвертирането.

A700-1sonyraw

Цял кадър

A700-1sonyraw_crop70

RAW, Sony Image Data Converter

A700-2ACR_crop70

RAW, Adobe Camera RAW 4.3

2А700-3JPEG_crop702

JPEG

Снимка 6 показва действието на стабилизатора. Отгоре е целият кадър, снет с 160 mm (за 35 mm фотография) и съответните увеличения до 100 cm при скорости 1/125, 1/60, 1/30, 1/15 и 1/8 s. Интересен е процентът на острите снимки при различните скорости. От 10 снимки със стабилизатор при 1/125 s резките снимки бяха 100%, при 1/60 s – 80%, при 1/30 s – 75%, при 1/15 s – 60% и при 1/8 s – 40%. Без стабилизатор съответните стойности са: 90%, 60%, 40%, 20%, 0%. Не мога да кажа, че моята ръка е особено стабилна, но добре се вижда, че стабилизатор

ът погасява трептенията до 3 EV.

7stabiblisator

Сн. 6. Тест за действието на стабилизатора. Горе – цял кадър, под него отсечки от увеличения до 100 cm от снимки, заснети със скорости 1/125, 1/60, 1/30, 1/15 и 1/8 s. В лявата колона със стабилизатор, в дясната – без

Баланс на бяло (сн. 7). Тук не задълбах особено при тестването, защото при най-употребявания RAW формат той не е от значение, а при JPEG се получиха сходни резултати с другите апарати от този клас – добър автоматичен баланс при дневна светлина и недобър при изкуствена, който се подобрява при настройка на готовия режим за изкуствена светлина.

wb

Сн. 7. Тест за баланс на бяло. От ляво на дясно – при изкуствено осветление на автоматичен режим, в режим „Изкуствено осветление” и на слънчева светлина в автоматичен режим

Накрая бих искал отново да ви представя традиционното телеграфно обобщение.

Предимства:

» Добър дизайн, ергономия и изработка.
» Новосъздадена CMOS матрица Exmor с размер APS-C (23,5×15,6 mm) и разделителна способност 12,24 Мпиксела.
» Достатъчно варианти за запис – RAW, RAW +JPEG, компресиран sRAW, sRAW +JPEG, само JPEG с три степени на компресия.
» Нова технология за двойно шумопотискане още в матрицата и процесора.
» Подобрен ефективен процесор BIONZ.
» Чувствителности до 6400 ISO, като до 800 ISO са с нисък шум.
» Нов управляем тристепенен режим за шумопотискане при високи чувствителности.
» Нова система за автофокусиране с 11 линейни CCD сензора и удвоен централен кръстообразен датчик.
» Затвор със скорост от 30 до 1/8000 s и B.
» Ефективен стабилизатор на изображението, вграден в тялото.
» 40-зонално измерване експозицията с достатъчни режими и възможност за корекция до ±3 EV.
» Ефективно подобряване на динамиката (до 5 EV) чрез Dynamic Range Optimization, подържано и в RAW.
» Добро почистване на матрицата от прах.
» Превъзходен 3-инчов дисплей с разделителна способност 922 000 пиксела.
» Добър пентапризмен визьор.
» Изход за свързване с HD телевизори.
» Серийни снимки със скорост 3 или 5 снимки/s.
» Възможност за качествени увеличения до 100 cm по дългата страна.

Недостатъци:

» Превключването между MemoryStick PRO Duo und Compact Flash не е автоматично.
» 3200 и 6400 ISO са неприложими за големи увеличения.
» Силно изразен цветен шум при 3200 и 6400 ISO.
» Няма Live View.
» Режимът за шумопотискане в High влошава предаването на детайлите.
» Недобър автоматичен баланс при изкуствена светлина.

И така, драги читателю, новият Sony Alpha DSLR A-700 блести не само с висококачествената изработка, но и с достатъчно нови идеи, нови съвременни технически решения, лесно интуитивно обслужване, че може да се каже, че е един напълно ново създаден апарат, който не е подобрен вариант на A-100, а е почти нов. Отчитайки тези перспективни подобрения, новости и постижения, съм особено любопитен от предстоящата нова крачка на фирмата към създаването на професионална цифрова камера.

DSC00754sw

Скорост 1/250 s, 200 ISO, бленда 5, фокусно разстояние 50 mm (75 mm екв.), режим с приоритет на блендата. Кадърът е конвертиран в черно-бяло във Photoshop

DSC00776

Скорост 1/15 s, 400 ISO, бленда 8, фокусно разстояние 80 mm (120 mm екв.), режим с приоритет на блендата

DSC00802

Скорост 1/200 s, 400 ISO, бленда 7,1, фокусно разстояние 100 mm (150 mm екв.), режим с приоритет на блендата

okDSC00929

Скорост 1/500 s, 100 ISO, бленда 22, фокусно разстояние 105 mm (157 mm екв.), режим с приоритет на блендата

доц. Петър Абаджиев



Коментари към “Sony Alpha DSLR A-700”

  1. Rosi
    март 25th, 2010 20:32
    1

    Интересувам се този фотоапарат на каква цена се предлага на пазарa

Напиши коментар



Коментарите се публикуват след одобрение от страна на администраторите и модераторите на сайта. Администрацията не поема ангажимента да публикува всеки получен коментар и не дължи обяснение защо даден коментар е публикуван или не.

Полетата със звездичка са задължителни.



Последни тестове