Casa del mare
Езерото
Creative Design

Olympus SP-570UZ

В категории Фотоапарати компактни
Добавено на 30.12.2009 @ 16:02
Разгледан общо 3447 пъти, 1 пъти днес

SP-570 UZ People

Едно от чудесата на цифровата фотография, което я наложи над класическата филмова фотография, е възможността за създаване на Zoom обективи с голям диапазон на фокусни разстояния. По-възрастните фотографи помнят каква сензация беше появяването на първия 10х обектив с фокусни разстояния 28–280 mm, при това със съвсем незабележителни качества. И докато тогава такива обективи бяха донякъде екзотика, в днешните цифрови апарати те станаха всекидневие. В своята технологична надпревара фирмите производители образуваха един „хор“ от апарати с многократни Zoom обективи, като непрекъснато се появяваха нови „солисти“ с все по-перфектни качества. Новият „солист на хора“ се казва Olympus SP-570UZ и той вече е с 20-кратен Zoom – най-големият от всички цифрови фотоапарати без сменяема оптика!

Ами да видим какво представлява. Обявеният на 22.01.2008 г. Olympus SP-570UZ има 20х Zoom обектив с 14 лещи, 4 от които асферични, разпределени в 11 групи. Фокусното му разстояние е 2,8–4,5/4,6–92,0 mm, което отговаря по зрителен ъгъл на 26–520 mm в класическата филмова фотография. Забележителни данни! Реалното му действие ще видите в резултатите от теста. И тъй като апаратът има и цифров Zoom (със силно влошаване на качеството, типично за всички апарати), неговата кратност достига 100х! Ако се използва оптичният телеконвертор (фактор 1,7), фокусното разстояние достига до умопомрачаващите 884 mm!

Дизайнът и ергономията на Olympus SP-570UZ (въпрос на лична преценка) е в рамките на най-доброто на този тип камери. Той е компактен (118,5x84x87,5 mm и тежи 445 g), с приятна форма. Особено полезен е функционалният бутон, чрез който се настройват балансът на бяло, режимите на светкавицата, корекцията на експозицията, цветовъзпроизвеждането, чувствителността, серийните снимки, режимите на измерването, файловите формати, разделителната способност и още, и ощe… Дизайнът видимо се доближава до този на огледално-рефлексните фотоапарати на Olympus.

Не е оптимално решение изменението на фокусните разстояние да става чрез гривна, която задейства мотор. Има известно забавяне след завъртането на гривната, а пък е и причина за по-бързо изтощаване на батериите. Много по-добре би било, ако изменението на фокусното разстояние беше чисто механично.

CCD матрицата с големина 1/2,33 инча има ефективна разделителна способност 10 Мпиксела – нещо, което постепенно се превърна в стандарт на съвременните камери.

Логично е, че при такова дългофокусно разстояние, което има зрителен ъгъл, еквивалентен на 520 mm от класическата филмова фотография, апаратът трябва да има стабилизатор на изображението. Да, той има (чрез движение на матрицата), но за по-голяма сигурност конструкторите са прибавили и автоматично повишаване на чувствителностите при лоши светлинни условия. Двойно осигуряване! Разбира се, по-високите чувствителности водят до изображение с повече шум и известно намаляване на остротата, но за неголеми увеличения, каквато е масовата любителска практика, двойната стабилизация е ефективна. За по-сериозна работа е по-добре стабилизацията с изменение на чувствителността да се изключи.

Автофокусирането е със 143 избираеми точки от изображението. При малко светлина влиза в действие помощен червен лъч, който определя точно разстоянието от обекта. Режимите на автофокуса са: стандартен, следящ фокус, ръчно фокусиране, макрорежим (0,1 m до безкрайност при широкоъгълната настройка на обектива и 1,2 m до безкрайност при дългофокусната настройка). Любителите на макроснимките разполагат и с режим „Супермакро“, при който най-близкото разстояние до обекта е 1 cm! Чудесно!

Не може да се каже, че ръчният режим е особено удобен. Разстоянието се нагласява чрез бутон на гърба на апарата.

Olympus SP-570UZ е готов да глези приятелите си с режима на разпознаване на лице (при това усмихнато!) и да фокусира точно на него. Всъщност той има вградени още много глезотийки за потребителя, които ще видим по-нататък.

Верен помощник на фотографа са разнообразните снимачни режими. Налице са важните за сигурната работа общо и спотово измерване, както и с приоритет на средната част на кадъра. Въз основа на резултатите на измерването фотографът може да снима в следните снимачни режими: „Автоматичен“, „Приоритет на скоростта“, „Приоритет на блендата“, „Ръчни настройки“. При това той може веднага да прави автоматични (Bracketing) или ръчни корекции на eкспозицията с ±2 EV през стъпка 1/3 EV.

За любителите на лекото и лесното Olympus SP-570UZ подарява още глезотийки. Само ще ви изброя готовите режими на снимане (общо 23) – „Портрет“, „Пейзаж“, „Портрет сред природата“, „Спорт“, „Нощни снимки“, „Нощен портрет“, „Снимки в стая“, „Снимки на свещ“, „Автопортрет“, „Портрет на налично осветление“, „Залез“, „Заря“, „Фойерверки“, „Храна“, „Витрини“, „Усмихнати хора“, „Плаж“, „Сняг“, „Снимай и избирай 1“, „Снимай и избирай 2“. Коментара оставям на вас, драги читатели.

Скоростите на затвора са в рамките на общоприетото в този ценови и технологичен клас – 4–1/2000 s. При някои от режимите се снима и с по-дълги експонации – в режима В с експозиции до 8 min, а при нощните снимки – до 4 s.

Чувствителностите са в много широк диапазон – от 64 до 1600 ISO, а 3200 и 6400 ISO са приложими само с намалена разделителна способност – 5 Мпиксела.

Още едно силно качество на Olympus SP-570UZ са серийните снимки. Докато при максималната разделителна способност скоростта е не особено висока – 1,2 снимки/s с максимален брой 7 фотографии, то положението коренно се изменя, ако се снима с намалена разделителна способност. В 5-Мпикселен режим скоростта е повече от отлична за апарат от този клас – 7,2 снимки/s с максимален брой 30 фотографии, а при 3 Мпиксела достига невероятната скорост от 13,5 снимки/s с максимален брой 30 фотографии! Към това бих искал да прибавя и възможността за интервални снимки – един много рядко срещан режим. Истинско постижение на конструкторите!

Файловите формати носят радост на фотографската душа с наличието на RAW. Освен този важен за практиката формат Olympus SP-570UZ има и JPEG с две нива на компресия. Възможен е и едновременен запис на RAW и JPEG. При това може да се снима и записва в разделителни способности – 10, 5, 3, 2, 1 Мпиксела и VGA. Или както мъдрият шоп казва – каквото душа ти сака. Дори имате възможност да снимате кадри със съотношение на страните 16:9. Тук да не пропусна да отбележа, че има и вътрешна 47-Мбайтова памет.

На HyperCrystal LCD дисплея с диагонал 2,7 инча (6,9 cm) освен кадрирането при снимане, се разглеждат и сътворените фотографии. Оценяването им се улеснява с възможностите за до 10-кратно увеличение. Не е проблем и едновременното разглеждане на 4, 9, 16 или 25 кадъра, както и да се види хистограмата на всяка снимка.

Искам да отбележа, че електронният визьор е с недобро цветопредаване и острота. Той служи за снимки само при особено ярко слънце, когато изображението на дисплея е трудно видимо. Образът във визьора е с ниска динамика и светлите места изглеждат „прегорели“, а цветовете бледи. Това определено е повод за размисъл и действие на конструкторите.

Балансът на бяло е с достатъчно настройки за получаване на качествено цветовъзпроизвеждане. Те са: „Автоматичен“, „Слънчево“, „Лампа с нажежаема жичка“, 3 режима за различните видове луминесцентни лампи, ръчен баланс и 7 степенни промени в посоката на червените и сините цветове.

Olympus SP-570UZ разполага и с вече задължителната за подобни камери вградена светкавица. Диапазонът, в който тя осветява достатъчно обектите, е 0,3–4,5 m (200 ISO) и 6,4 m (400 ISO) при широъгълната настройка на обектива и 1,2–2,8 m (200 ISO) и 4,0 m (400 ISO) при дългофокусната. При необходимост силата ù може да се компенсира с ±2 EV. Тя безропотно работи напълно автоматично или с необходимата корекция за „червените очи“, може да действа като подсветваща, или пък да е винаги изключена.

Важно! Olympus SP-570UZ има контакт-шейна за включване на външни светкавици. Още нещо – той може да включва безкабелно системни светкавици, с което автоматично изпреварва и превъзхожда апарати със сходни технически характеристики, но без такава възможност.

При наличие на xD Picture Card карта памет е лесно и удобно да се снимат панорами – те се сглобяват автоматично в камерата. Интересни екстри още повече разширяват възможностите ù – в готовото изображение може да се променя размерът, да се правят отсечки, да се редактира RAW форматът, да се слагат рамки и дати, да се премахват „червените очи“ – все функции, полагащи се на компютъра.

Shadow Adjustment е още една полезна функция. Чрез нея се подобрява динамиката на изображението, разработката в тъмните места на образа става по-детайлна и по-въздействаща. Bright Capture Technology пък е технология за получаване на качествени снимки при условия, близки до пълна тъмнина.

Въпреки че съм убеден, че видеоклипове се правят с видеокамери, не искам да пропусна факта, че Olympus SP-570UZ снима при необходимост видеоклипове със звук. Качеството е на две нива – по-високото е с разделителна способност 640×480 пиксела със скорост 30 кадъра/s и продължителност 10 s, а по-ниското – с разделителна способност 320×240 пиксела със скорост 30 кадъра/s и продължителност 29 min.

Камерата се захранва с енергия от 4 батерии АА. Разходът на ток е голям и те се изтощават относително бързо. Практиката показа, че категорично изискване е батериите да са с най-високо качество, в противен случай са силно неиздръжливи.

И така, стигнахме до резултатите от тестовете. Както винаги, започвам от възможностите за увеличение. На следващата снимка представям както целия кадър, снет в RAW формат при чувствителност 64 ISO, така и отсечки от двата края и средата на увеличения до 40, 50, 70 и 100 cm по дългата страна. Анализирайки резултатите, мога да кажа, че Olympus SP-570UZ позволява качествени увеличения до 70 cm по дългата страна на снимката. Да не забравяме от какво разстояние се гледат тези формати все пак. С други думи, ако е необходимо увеличение за офсетов печат до 70 cm, то тази камера ще ни свърши работа.

1zjal kadar uvel_V

Целият кадър

2uvelichenia olympus_V

Възможности за увеличение – отсечки от средата и двата края при увеличения до 40, 50, 70 и 100 cm по дългата страна

Доста ми беше интересно до каква степен са приложими обявените особено високи чувствителности за апарат с подобна големина на матрицата, доколко по-високите стойности на ISO са свързани с определена загуба на детайли и колко могат да се увеличават снимки, направени с 1600, 3200, 6400 ISO. Отговорите на тези въпроси са видни от примерите долу – от горе на долу са представени резултатите от изследването на шума при 64, 100, 200, 400, 800 и 1600 ISO. В лявата страна е шумът на снимките в RAW формат, а в дясната – в JPEG. Логично е шумът в JPEG да е по-нисък, защото при него шумопотискащият софтуер е категоричен и безапелационен. Изводът е, че от 400 ISO нагоре шумът особено в RAW формат е доста висок. Това за мен не е изненада, като се има предвид относително малката матрица за тези 10 Мпиксела, което не е изключение само за тази камера – аналогично е положението при всички компактни апарати. Въпросът е доколко високите чувствителности влошават изображението.

3shum RAW Jpeg

Тест за шум

На илюстрацията долу са показани отсечки от увеличения до 40 cm по дългата страна от снимки с чувствителности 100, 3200 и 6400 ISO. В първия миг реших, че 3200 и 6400 ISO са напълно неизползваеми. Но после, имайки предвид, че тези изключително високи чувствителности са от 5-Мпикселна снимка, направих извода, че не трябва да се сравняват при такива увеличения. До тях показвам отсечки от 10х15 cm. Като изключа влошеното цветовъзпроизвеждане (то може лесно да се коригира), снимките са приемливи макар и с известен компромис. Все пак това, драги читателю, е наистина спасение при изключително тежки светлинни условия, когато не трябва да се снима със светкавица. Или казано точно – свръхвисоките чувствителности са подходящи само за снимки с големина до 10х15 cm.

4sravnenie 100 3200 6400 iso_V

Отсечки от увеличения до 40 cm по дългата страна при 100, 3200 и 6400 ISO

5 3200iso i6400 10x15

Отсечки от размер 10х15 cm при 3200 и 6400 ISO

Колкото до точноста и функционалността на автофокуса, то той е точен, още повече, че за това му помага и голямата дълбочина на остротата при обективи с такива реални къси фокусни разстояния. А от илюстрацията долу се разбира ясно и че следящият автофокус при серийни снимки с най-високата разделителна способност (най-бавните) е относително добър.

7sledjast autofokus

Тест за работата на следящия фокус

При теста установих, че едно от силните качества на Olympus SP-570UZ е неговият макрорежим. На примерните снимки може да видите много добрият резултат при снимане отблизо. Горната снимка е направена със стандартния макрорежим, а долната – със „Супермакро“. Височината на фигурата е 10 cm. Ясно е – привържениците на подобен род снимки ще имат в лицето на SP-570UZ един мощен инструмент за осъществяване на идеите си.

8makrok_V

Илюстрация на режимите „Макро“ (горе) и „Супермакро“ (долу)

За действието на стабилизатора на изображението говори следващата илюстрация. Отгоре е целият кадър, отдолу – отсечки от увеличения до 70 cm – вляво със стабилизатор, вдясно – без. Избрах като първоначална скорост 1/125 s (най-отгоре), защото при обективи със зрителен ъгъл, еквивалентен на 500 mm обектив, трябва да бъде най-малко 1/500 s. Надолу са 1/60, 1/30 и 1/15 s. Ако стабилизаторът е ефективен с 2 бленди, то 1/125 s трябва да е остра. Тестът го доказа безспорно. При по-стабилна ръка от моята резултатът би бил още по-добър. Най-горните отсечки имат шум, защото са направени с висока чувствителност при тежки светлинни условия – изпитание за стабилизатора в реални снимачни условия.

9stabilizazia

Тестове за работата на оптичния стабилизатор. Снимките са правени с Olympus SP-570UZ вляво – с включен, вдясно – с изключен стабилизатор със скорости 1/125, 1/60, 1/30 и 1/15 s (от горе на долу).  Тестът безспорно доказа, че стабилизаторът е ефективен с 2 бленди.

Никога не бях снимал с 20-кратен Zoom. Невероятно е чувството да приближаваш така мощно обекта към себе си. И образите на стр. 13 – горе с 26 mm, долу с 520 mm, показват това. Е, туристи, ето го апарата за вас! Пък и не само за вас.

10zoom1

Демонстрация на 20-кратния Zoom на Olympus SP-570UZ

Едно от уникалните постижения на Olympus SP-570UZ са 30-те серийни снимки със скорост 13,5 снимки/s при 3-Мпикселно изображение. Виждате колко малко път изминава тази бързо движеща се кола за тези около 2 s и всичко е записано. С тази разделителна способност увеличението за офсетов печат до 18х24 cm не е проблем, до 20х30 cm – вече с компромис.

11seria

Серийни снимки

При тестването за баланса на бяло изпробвах само автоматичните режими за слънце, облачно и лампа с нажежаема жичка. Автоматичният баланс на слънчево и облачно време е добър, а при изкуствената светлина е налице традицонното недобро цветопредаване. При употреба на другите неавтоматични режими затруднения при различните светлинни условия нямаше.

12sonneauto

Автоматичен баланс на бяло. От ляво на дясно – на слънце, на облачно време и на лампи с нажежаема жичка

P3240039_V

Бленда 5,6, скорост 1/640 s, 100 ISO. Прави впечатление, че камерата се държи отлично и при силно контрастна светлина – светлите области не са „прегорели“, а в тъмните има добра разработка

_DSC1089

Бленда 5,6, скорост 1/80 s, 200 ISO

Предимства:

» 20х Zoom обектив.
» Добър дизайн, ергономия и функционалност.
» Ефективен стабилизатор на изображението.
» Добър супер макрорежим от 1 cm.
» 23 готови снимачни режима.
» Широк диапазон на чувствителности.
» Серийни снимки със скорост 13,5 снимки/s до 30 снимки в 3-Мпикселен режим.
» Наличие на RAW формат.
» Едновременен запис на RAW и JPEG.
» Контакт-шейна за включване на външни светкавици.
» Безкабелно включване на системни светкавици.
» Добро цветовъзпроизвеждане и острота в снимките.
» Подобряване динамиката на изображението чрез Shadow Adjustment.
» Добър дисплей с диагонал 2,7 инча.
» Широк диапазон на опции за допълнителна настройка и корекции на снимките.
» Работи с АА батерии, но задължително трябва да са качествени.
» Автоматично сглобяване на панорами в самия апарат (при снимане с хD Picture Card).
» Добър баланс на бяло.
» Добри увеличения за офсетов печат до 70 cm по дългата страна.
» Добър и точен автофокус при добри светлинни условия.

Недостатъци:

» Недобро решение с ринг и мотор за изменение на фокусното разстояние на обектива.
» Неудобен режим за ръчно фокусиране.
» Недобър електронен визьор.
» Голям разход на ток.
» Работи със скъпите и бавни xD Picture Card карти памет.
» Недобро цветопредаване при автоматичен баланс на бяло при изкуствено осветление.
» Снимките, заснети с 3200 и 6400 ISO, могат да се отпечатват с размер само до 10х15 cm.
» Висок шум над 400 ISO.

доц. Петър Абаджиев



Напиши коментар



Коментарите се публикуват след одобрение от страна на администраторите и модераторите на сайта. Администрацията не поема ангажимента да публикува всеки получен коментар и не дължи обяснение защо даден коментар е публикуван или не.

Полетата със звездичка са задължителни.



Последни тестове