Casa del mare
Езерото
Creative Design

Sony Cyber-shot DSC-H50B – обикновена камера с необикновени възможности

В категории Фотоапарати компактни
Добавено на 30.12.2009 @ 18:34
Разгледан общо 2560 пъти, 2 пъти днес

Sony_Cyber-shot_DSC-H50_main_image

В необятния пазар на цифрови фотоапарати Sony е изключително активна напоследък. За това не са необходими доказателства – достатъчно е само да спомена за много успешната серия от огледално-рефлексни камери от серията „Алфа“, с които фирмата се изкачи на трето място по продажби след Canon и Nikon, с ясно изразената амбиция да се намеси още по ефективно и убедително в този сегмент на пазара.

Подобно е положението и в предлагането на компактни цифрови фотоапарати, където напоследък категорично се налагат камерите с многократни Zoom обективи. Ярък и интересен представител на тази любима на фотолюбителите от всички нива група е новият DSC-H50B. Защо употребявам думата „интересен“ ще стане ясно по-нататък. Но ми се иска още отсега да повторя – да, интересен и доста универсален е за всеки, който се занимава със сериозна фотография и някои фотографски експерименти.

И така, какво представлява представеният на 25.02.2008 пред фотографската общественост DSC-H50B? Да започнем от дизайна и ергономията. С размерите си 116x81x86 mm той не може да се включи в приятелския кръг на особено компактните цифрови фотоапарати, но трябва да се има предвид, че все пак той има 15-кратен Zoom обектив. Така погледнато и сравнен с други камери от този клас безспорно има общоприетите норми за компактност. DSC-H50B „лежи“ добре в ръката, като дизайн е елегантен и приятен. На тялото му са изнесени бутони за управление на основни функции – разглеждане, серийни снимки и Вracketing, менюто, включването на режим NightShot, и един особено полезен бутон Home, чрез който удобно и бързо се контролират и настройват структурните характеристики на снимките, разглеждането им, отпечатването им, форматирането на носителя на информация, езикът и т.н. Мисля, че не е сполучен начинът на изтриване на нежеланите фотографии – за целта трябва да се влиза в менюто. Много по-добре би било да има бутон за изтриване.

Zoom обективът Carl Zeiss Vario Tessar (13 лещи, разположени в 8 групи), специално разработен за DSC-H50B е 15-кратен със светлосила 2,7–4,5 и фокусно разстояние 31–465 mm, приравнено към класическата 35 mm филмова фотография. Възможно е и удвояване на фокусните рзстояния с цифров Zoom (до 30х изменение!), естествено с познатото влошаване на качеството. Цифровия Zoom е приложим само при малки увеличения. Този диапазон от фокусни разстояния осигурява леко и удобно снимане в най-различни фотографски ситуации, особено за туристическа фотография, репортаж на улицата, пейзажно снимане и др. Явно камерата е предназначена за най-широк кръг фотографи. За това говори и макрорежима – от 1 cm до безкрайност за широкоъгълната настройка и 120 cm до безкрайност при най-дългото фокусно разстояние.

DSC-H50B има подобрен процесор BIONZ, чрез който се подобрява качеството на изображението и бързината на реагиране при включване и снимане. Не мога да дам точни данни за времето от натискане на бутона за снимане до реалната снимка на апарата, но впечатлението ми е за бързина на снимачния процес, значително по-висока от редица камери от този клас – нито един път не изпитах затруднения при фотографирането при най-различни условия – нещо, което не мога да кажа за тестовете с други фотооапарати. Разбира се, не искам да кажа, че камерата има скоростта на огледално-рефлексен апарат.

Матрицата Super HAD CCD е с големина 1/2,3 инча и с ефективна разделителна способност 9,1 Мпиксела – надеждни характеристики за добро изображение в този клас фотоапарати.

За мен от особен интерес е функцията, която фотоапарата конструктивно разрешава – NightShot. Чрез нея снимките в пълна тъмнина на основата на инфрачервените излъчвания от обектите, са като детска игра. Много по-важно, обаче, за фотографите с вкус към необикновения образ, е снимането на дневна светлина с инфрачервен филтър. По-нататък ще видите и резултатите от тестването на тази превъзходна функция.

ir

DSC00298

DSC00415 copy

DSC00394

Sony Cyber-shot DSC-H50B притежава уникалната функция NightShot, с помощта на която може да правите невероятни инфрачервени фотографии

За да улеснят снимачния процес, конструкторите са вградили двойна стабилизация на изображението. Датчици отчитат евентуалното трепкане на образа и задействат оптична система, която с движението си коригира вибрациите. Нещо повече – при лоши светлинни условия автоматично се повишава и чувствителността, като по този начин се осигурява създаването на остър образ. Ето защо системата на стабилизация се нарича Double Anti-blur. Да не забравяме, драги читатели, че повишаването на чувствителността при апарати с малки матрици неминуемо е свързано с повишаване на шума т.е. с известно влошаване на качеството на снимките! Затова бих ви предложил да изключите от менюто автоматичното повишаване на чувствителността. Оптичната стабилизация е достатъчно добра, за да ни даде сигурност в снимачния процес.

Автофокусът на DSC-H50B е 9-точков, като най-близкото разстояние, от което може да се снима в нормалния режим, е 50 cm, а при макрорежима – 1 cm. Възможностите за фокусиране са или при снимането на кадъра, или непрекъснато (следящ фокус). И при двата случая фокусът може да се настройва в определени зони: многоточково фокусиране по целия кадър, фокусиране в централната част на снимката и спотово (точково) фокусиране. Както виждате, драги читатели, автофокусът на DSC-H50B е приятелски настроен към нас и задоволява достатъчно нашите желания в снимачния процес. Не липсва и ръчният фокус, особено полезен при макроснимки, но както при всички компактни апарати работата с него не е най-голямото удоволствие, въпреки увеличението на средата на снимката при фокусиране.

Необходимата експозиция се измерва както при всички камери по три начина – по целия кадър, с приоритет на средната му част и точково (спотово). С тези режими имаме пълната сигурност и спокойствие, че нашите фотографии ще са правилно експонирани – нещо, което безспорно се доказа през целия тест. А ако условията при снимането са особено сложни, животът на фотографа става лесен с функцията Bracketing, при която с едно натискане на бутона апаратът прави три последователни снимки с разлика до ±2 EV. Скоростите на DSC-H50B са напълно достатъчни за фотографската практика – от 30 s до 1/4000 s.

Колкото до снимачните режими, едва ли ще има неизпълнен фотографски каприз. Ето ги: два idiotensicher (идиотски сигурни) режима за най-неподготвените – Еasy и „Автоматичен“, „Програма“, „С приоритет на блендата“, „С приоритет на скоростта“ и „Ръчен“. Освен това има готови настройки за различни теми във фотографията: „Пейзаж“, „Нощен портрет“, „Нощна снимка“, „Плаж“, „Сняг“, „Фойерверки“, „Спорт“ (с бързо следящ автофокус!), „Портрет“, „Откриване на лица“, снимка само, ако има усмивка (каква глезотийка…). Нещо повече – има режим за откриване на лица на възрастни, на деца, на бебета… Без коментар, нали?

Интересна е и технологията за подобряване на динамиката на изображението DRO (Dynamic Range Optimization) с три нива – без, стандартно ниво и DRO+. В теста ще се опитам да установя доколко е ефективна тази технология, макар, че това е доста сложно.

DSC-H50B е с широк диапазон на чувствителностите. Той ни предоставя както автоматична чувствителност, така и 80, 100, 200, 400, 800, 1600 и 3200 ISO. Доколко всички са напълно използваеми – един голям проблем за компактните апарати – по-нататък в теста. Във връзка с тях е и насттройката на шумопотискането, което е на три нива – без, стандартно и най-силно.

Снимките се записват като 14-битово изображение, освен върху вградената вътрешна 15 Мбайтова памет, така и върху различни карти – Memory Stick Duo, Memory Stick PRO Duo, Memory Stick PRO Duo High Speed, Memory Stick PRO-HG Duo. За съжаление във форматите, в които записваме снимките липсва RAW – най-важният за напредналите фотографи. DSC-H50B предлага JPEG с две нива на компресия и MPEG1 за видеоклиповете. Най-доброто качество на видеоклиповете е MPEG VX Fine с разделителна способност 640×480 точки и скорост 30 кадъра/s, което несъмнено е предпоставка за добро качество, разбира се в рамките на възможностите на камера от този клас.

Истинско удоволствие е да се снима с големия 3,0-инчов Clear Photo LCD Plus TFT чупещ се дисплей с разделителна способност 230 000 пиксела и автоматично изменение на яркостта в зависимост от околната светлина. Той „вижда“ 100% от бъдещия кадър, ясен е, с добри цветове и острота! Вътрешният електронен визьор не прави камерата огледално-рефлексна, но е неоценим помощник при снимки на ярка слънчева светлина.

При разглеждане на снимките DSC-H50B позволява известно редактиране на изображението – отсечки, мащабиране, обръщане и завъртане на образа и т.н. Това според мен са доста несъвършени инструменти и в никакъв случай не могат да заместят дори и частично Photoshop. Те са подходящи само за извънредни случаи, когато е необходима изключително бърза промяна на образа.

Че DSC-H50B е ориентиран към съвременните технологии свидетелства и HD изходът, съвместим с HD телевизорите от серията BRAVIA. Невероятно красиви цветове, съвършена острота – истинско преживяване е да се виждат снимките на тези монитори, драги читатели! Може би това е бъдещето, а дали вече не е и настоящето на докосването до съвременния образ?!

Нашето любимо чудо на цифровата фотография – балансът на бяло ни помага съвестно да направим добрите снимки при светлина с различен характер. Ръка ни подават автоматичният баланс (Auto), балансът за дневна светлина (Daylight), за облачно време (Cloudy), за осветление за три типа луминесцентни лампи (Fluorescent), за изкуствено осветление (Incandescent) и ръчна настройка.

DSC-H50B разполага с вградена светкавица. И тя си има необходимите режими: Auto (автоматична), Flash On (винаги включена), Slow Synchro (синхронизация с необходимата за нормално експониран фон дълга скорост), Flash Off (винаги изключена) и предварително светкане за премахване на ефекта „червени очи“. Разстоянието, до което обектът е равномерно и достатъчно осветен, е 9,1 m при широкоъгълната и 5,5 m при дългофокусната настройка на обектива.

Естествено, както при всички камери от този клас, и DSC-H50B разполага с необходимите настройки на структурните качества на снимките като контраст, острота, наситеност, снимане в сепия, или в черно-бяла тоналност.

Серийните снимки са в рамките на доброто за апаратите от този клас – 1,6 снимки/s, като серията спира на 100-тния кадър.

DSC-H50B предлага и редица ретушьорски глезотийки – направа на отсечки от снимката, коригиране на „червени очи“, изостряне и смекчаване на изображението, промяна на отделни цветове, създаване на „звезден“ ефект в светлите места, Zoom ефект, ретро образ и т.н. Особено интересна е функцията за промяна на израза на човека – от сериозен в смеещ се. Да си кажа – резултатът беше отчайващ –
сниманият изглеждаше толкова глупаво, с една изкривена усмивка, че едва си отървах скандала…

Акумулаторната батерия NP-BG1 издържа 300 снимки (по стандарта CIPA с включен LCD екран). При моя тест тя издържа 232 снимки.

Сега, драги читатели, за резултатите от теста. Да започнем от сн. 1, заснета с чувствителност 80 ISO. От нея може да се направи извод за възможните увеличения на снимките направени с DSC-H50B за офсетов печат т.е. за евентуално приложение в професионалната практика. Увеличенията са с минималната разделителна способност, необходима за офсетов печат – 225 ppi в крайния размер за отпечатване. Възможните увеличения за печат с мастилено-струйни принтери и върху фотохартия чрез минилаб ще са по-големи, защото при тях необходимата разделителна способност е по-ниска – около 150 ppi за мастилено-струйни принтери и 200 за минилаб. Като имах предвид, че матрицата е малка, увеличавах снимките до 40, 50 и 70 cm по дългата страна на кадъра. Отгоре е показан целият кадър, а под него отсечки от средата и края на изображението от посочените по-горе размери. Видно е, че до 50 cm увеличението е качествено, но при 70-сантиметровото има известна загуба на детайли. Ясно е също, че в дясната част на кадъра разделителната способност на обектива намалява. Добрата вест е, че за изложбени копия до 50 cm DSC-H50B е напълно и безупречно приложим. Този факт го прави привлекателен за широк кръг от вдъхновените фотографи.

1uvelichenie

Сн. 1. Възможности за увеличение. Горе – целият кадър, под него от горе на долу – отсечки от средата и двата края при увеличения до 40, 50 и 70 cm по дългата страна

Сн. 2 показва приятните възможности за приближаване на обектите, които характеризират 15-кратния Zoom обектив. Отгоре е снимката с най-широкоъгълната настройка (31 mm), а отдолу – с най-дългофокусната (465 mm). Та това са немислими характеристики за обективите от класическата филмова фотография!

2Zoom

Сн. 2. Увеличение на обектива. Горната снимка е направена с най-широкоъгълната (31 mm), а долната – с най-дългофокусната настройка (465 mm)

На сн. 3 може да видите резултатите от теста за шум при различните чувствителности. Отгоре са целите снимки, а под тях – последователно подредени отсечки от увеличения до 70 cm с чувствителности 80, 100, 200, 400, 800, 1600 и 3200 ISO. Моят категоричен извод – до 400 ISO шумът е нисък. При 800 ISO има вече нарушение на структурата, а снимки с 1600 и 3200 ISO са само за малки увеличения или за образи, при които шумът се използва като изразно средство. С други думи – ако ще правите увеличения до 30х40 cm спокойно си снимайте с 400 ISO! 800 ISO е за фотографии до 15–20 cm, а 1600 и 3200 ISO – за копия до 15 cm.

3shum i iso

Сн. 3. Стандартен тест за шум. Отгоре – целият кадър, под него – отсечки от увеличение до 70 cm по дългата страна

Интересно е влиянието на шумопотискането, което може да се види на сн. 4. Отгоре е цялата снимка, а под нея вертикално – 800, 1600 и 3200 ISO и хоризонтално последователно – без шумопотискане, със стандартно и най-силно. От теста се вижда, че шумът при различните настройки намалява, което е съпроводено с намаляване на остротата, но в доста разумни граници. Въпреки това, мисля, че най-добре е да се снима със стандартната настройка, където промените са сполучливо комбинирани.

4NR

Сн. 4. Влияние на шумопотискането. В лявата колона без шумопотискане, в средната – със средна, а в дясната с най-висока степен на шумопотискане

За съжаление тестът показа доста хроматични аберации в образа (сн. 5), които се коригират ефективно във Photoshop, но този факт безспорно е повод за търсене на подобрение в следващите етапи на производство.

5chromatichna aberazia

Сн. 5. Хроматични аберации

Макроснимките на DSC-H50B започват от 1 cm при широкоъгълната настройка на обектива. Тестът (сн. 6) показа, че те са в рамките на общоприетото за този клас цифрови фотоапарати.

6makro2

Сн. 6. Демонстрация на макрорежима. На долната снимка – режим „Супермакро“

Серийните снимки се оказаха отговарящи на обявените от Sony. Скоростта 1,6 сн./s не е някакво изключително постижение, но продължителността на серията – 100 кадъра, определено прави впечатление. На сн. 7 показвам една къса, серия в която се потвърди тезата на производителя, че и следящият автофокус е добър.

7seria sledjast AF

Сн. 7. Серийни снимки

Искам да насоча вниманието ви към едно изключително качество на DSC-H50B – режима NightShot и то не защото всички ще тръгнем да снимаме през нощта скритите в парка влюбени двойки, регистрирайки вълнуващите им инфрачервени излъчвания… Не затова! А защото, ако сложим пред обектива инфрачервен фотографски филтър получаваме чудесен фотоапарат за инфрачервена фотография! Направих това и наистина резултатите ме изпълниха с възторг! Романтични, емоционални, вълнуващи, естетични образи се появиха пред мен. Вижте снимките долу – обикновеното стана необикновено, реалното – нереално… За мен това е може би най-важното качество на DSC-H50B, защото по останалите показатели някъде той е равен с фотоапаратите от High Zoom групата, с друго нещо ги превъзхожда, но с тази възможност рязко се отделя от тях! Инфрачервени снимки могат да се правят и с други цифрови фотоапарати, но само от статив поради дългите експозиции. Всичките показани снимки тук, и още много непоказани направих с черен IR филтър и експозиция 1/30 s. Благодарение на добрия стабилизатор на DSC-H50B повече от 90% от снимките бяха резки!

okDSC00275

Кадър, сниман в обикновен режим…

okDSC00279

… и в режим Night Shot

okDSC00510

DSC00513


Опитах се да проверя и технологията за подобряване на динамиката на изображението DRO. Сн. 8 показва влиянието на този режим върху крайното изображение. Отгоре е целият кадър, а отдолу отсечки на негови увеличения без DRO и с DRO+. Видимо е подобрението в дълбоките сенки. Разбира се, от такъв тип софтуери, чудеса не могат да се очакват. Photoshop е по-богат на възможности, но несъмнено за по-неподготвените фотографи DSC-H50B има доброто решение.

8DRO

Сн. 8. Тест за работата на функцията DRO

Резултатите от теста на стабилизатора може да видите на сн. 9. Отгоре е целият кадър, а отдолу (от ляво на дясно) трите режима на стабилизиране: постоянна стабилизация, стабилизация в момента на снимане и с изключен стабилизатор. Експонациите са от 1/250 s (най-отгоре) до 1/30 s (най-долу). Веднага се разбира, че режимът със стабилизация в момента на снимката дава най-добри резултати, поради което е препоръчителен за снимачния процес. Доказателство за това е и броя на сполучливите кадри – 95% при него, 79% при постоянната стабилизация и 38% без стабилизатор. Тези резултати зависят и от стабилността на ръката, която при мен не е блестяща. По всичко личи, че намаляване на експозицията с 2–2,5 бленди (или скоростта с 2–2,5 степени) от нормалната за сътветното фокусно разстояние, не е никакъв проблем за DSC-H50B.

9stabiblazatia

Сн. 9 (вдясно) Тест на стабилизатора на обектива. Най-отгоре – целият кадър, под него в лявата колона – с постоянно включен стабилизатор, в средната – с включен само в момента на снимката, в дясната – с изключен стабилизатор

Тъй като апаратите от този клас са предназначени за много широк кръг фотографи, е важно балансът на бяло да осигурява автоматично добро цветовъзпроизвеждане. Такъв е случаят при DSC-H50B. От сн. 10 може да се направи извода, че цветовъзпроизвеждането на DSC-H50B и при трите режима на настройки на баланса на бяло е добър, с изключение на автоматичния баланс при изкуственото осветление, който се подобрява при ръчните настройки.

wb

Сн. 10. Баланс на бяло. Първи ред от ляво на дясно – на слънце в автоматичен режим, в режим „Слънце” и ръчна настройка. На втория ред от ляво на дясно – облачно време в автоматичен режим, в режим „Облачно“ и ръчна настройка. На трети ред от ляво на дясно – изкуствено осветление в автоматичен режим, режим „Изкуствено осветление“ и ръчна настройка.

Заключението, драги читатели:

Предимства:

» Приятен дизайн.
» 15-кратен Zoom обектив.
» Макрорежим от 1 cm, но само при най-широко-ъгълната настройка на обектива.
» 9-точков автофокус.
» Подобрен процесор BIONZ.
» Бърза реакция на апарата.
» NightShot режим – много подходящ за инфрачервена фотография!
» Добра двойна стабилизация на изображението.
» Достатъчно снимачни режими.
» Подобряване на динамиката на изображението (DRO) с три нива.
» Общо взето сполучливо шумопотискане.
» Чупещ се дисплей с разделителна способност 230 000 пиксела.
» Много разнообразни снимачни режими.
» Изход, съвместим с HD телевизорите.
» Добър баланс на бяло.
» Възможност за редактиране на готовите снимки.
» Добри увеличения за изложбен формат до 50 cm.
» Приложими чувствителности до 400 ISО.

Недостатъци:

» Неудобен начин за изтриване на нежеланите снимки.
» Липсва RAW формат.
» Разделителната способност на обектива намалява в краищата на снимката.
» Хроматична аберация.
» Над 400 ISO висок шум, 3200 ISО практически неприложимо.
» Неудачен автоматичен баланс на бяло при изкуствено осветление.

доц. Петър Абаджиев

Sony_Cyber-shot_DSC-H50_HAND_5



Напиши коментар



Коментарите се публикуват след одобрение от страна на администраторите и модераторите на сайта. Администрацията не поема ангажимента да публикува всеки получен коментар и не дължи обяснение защо даден коментар е публикуван или не.

Полетата със звездичка са задължителни.



Последни тестове