Casa del mare
Езерото
Creative Design

Canon EOS 1000D – нов бюджетен DSLR фотоапарат

В категории Canon, Фотоапарати DSLR
Добавено на 30.12.2009 @ 18:56
Разгледан общо 7343 пъти, 1 пъти днес

EOS1000D_Fashion_2

Борбата между големите фирми производителки за завладяване на пазара на цифровите фотапарати ни дава възможност да снимаме с все по-добри апарати, притежаващи много повече и по-съвършени качества, при това на ниски цени. Можещият фотограф намира апарат, отговарящ на неговите вдъхновени творчески намерения и в най-ниския ценови клас. От друга страна, благодарение на съвършената техника и почти незнаещият може да направи добри в техническо отношение фотографии с евтин огледално-рефлексен апарат. Като прибавим към тези групи фотографите, снимащи с компактни камери, които в един момент осъзнават необходимостта за апарат с повече възможности за осъществяване на идеите си, разбираме колко голям е броят на потенциалните потребители на камерите от този тип.

Съвсем не е случайно, че авторитетните и мощни производители предлагат различни модели в този клас. Едва ли някой се е съмнявал, че водеща фирма като Canon ще стои настрана от тази посока на развитие на фотографската техника. Ето, че в отговор на своите конкуренти, тя пусна на пазара Canon EOS 1000D.

И така този апарат стои пред мен и търпеливо чака да го запозная с вас – да го представя и тествам, за да го доведа близо до вас, а пък вие после решете дали да го имате. Да започнем.

Дизайн и ергономия. Разбира се оценката на дизайна е въпрос на вкус. Всъщност, новият EOS 1000D удивително прилича на EOS 450D – с подобрена структура, но малка ръкохватка. За големи ръце удобството е проблематично. Важните настройки за снимачния процес (баланс на бяло, ISO, серийни снимки и т.н.) се задават лесно и интуитивно от бутони върху тялото. Всичко, което може да бъде направено, за да се улесни и неопитният фотограф, е направено. Налице е дори бутон за контролиране на дълбочината на острота – нещо важно в снимачната практика. Тялото е изработено от пластмаса, а шасито е от пластмаса и метал. Със своето тегло (502 g) EOS 1000D е по-лек от голямото си братче EOS 450D и конкурентите си, с изключение на Olympus – E 420. Въпреки, че много автори изтъкват лекотата като предимство, за мен по-тежкото тяло вдъхва повече сигурност и стабилност, но от друга страна, лекотата наистина е едно желано удобство. Само този, който е носил чанта натъпкана с обективи и тяло с тегло около 10 kg, знае каква мъка е това…

Мисля, че общо взето и дизайнът, и ергономията са сред доброто в този клас.

Дисплеят е като на EOS 400D – 2,5-инчов TFT LCD с разделителна способност 230 000 пиксела – също в рамките на добрите постижения в този клас цифрови фотапарати.

Пентаогледалният визьор увеличава изображението 0,81х и е по-малък от този на EOS 450D – 0,87x. Погледът му е добър – „вижда“ 95% от бъдещото изображение. Данните за снимачния процес в него показват най-важните показатели, включително и чувствителността – нещо, което липсва при повечето фотоапарати на другите производители.

Матрицата, както в много камери на Canon е традиционната CMOS с големина 22,2×14,8 mm и с разделителна способност 10,1 Мпиксела. Факторът за фокусното разстояние на използваните обективи, обуславян от големината ù е 1,6. Тя има типичните за този тип матрици, разработени от Canon пестеливо изразходване на батериите, отлично цветовъзпроизвеждане и нисък шум. Създаваното от нея изображение е 12-битово (14-битово при EOS 450D).

EOS 1000D е запазил от EOS 450D важния режим за много фотографски задачи – визирането с дисплея на фотоапарата, известно още като Live View. Полезен и удобен режим за макрофотография, репродукция, каталожно снимане и др. Кадрирането на снимката се определя в реално време на дисплея на апарата. За фокусирането има три възможности: ръчно фокусиране с увеличение за контрол 5х или 10х – най-сигурното, Quick AF, при който огледалото се вдига и се фокусира със стандартния автофокус и накрая фокусиране, подобно на компактните камери чрез анализ на изображението върху CMOS матрицата. Добро решение!

Системата за премахване на прахта е еднаква с тази на EOS 450D. Тя ефективно отстранява вредните прашинки с много средства. Най-напред, вътрешните части на апарата са конструирани така, че да намаляват възможността за поява на прах. АА филтърът пред матрицата е от антистатичен материал, IR филтърът се разтърсва с високочестотни колебания около 1 s, при което прашинките „побягват изплашени“. И накрая, ако въпреки това те са останали, то камерата регистрира тяхното място и впоследствие се отстраняват чрез обработка с фирмения софтуер Digital Photo Professional, влизащ в комплекта на камерата. Наистина ефективна система за борба с прахта!

Процесорът на EOS 1000D е познатият ни и от професионалните фотоапарати на Canon DIGIC III Prozessor. Тук конструкторите с право не правят никакви компромиси, защото той е основата за получаване на висококачествени изображения и бързина в снимачния процес. EOS 1000D прави серийни снимки в JPEG (Large/Fine) със скорост 3 сн./s, докато паметта на картата свърши или 5 RAW, 4 RAW+JPEG фотографии със скорост 1,5 сн./s.

Е, диетата на която е подложен EOS 450D, за да може EOS 1000D да влезе в класа на нискобюджетните фотоапарати не може да няма въздействие. И въпреки това, той твърдо не отстъпва с нищо в това отношение на своите главни конкуренти.

Автофокусът е 7-точков за разлика от 9-точковия на EOS 450D. Едва ли това е решителен фактор за качествено снимане, още повече, че той има централен кръстообразен датчик, който улеснява работата при по-сложни снимачни условия. Режимите му са постоянно фокусиране, фокусиране при всяка снимка и следящ автофокус – напълно достатъчно за фотографската практика. Естествено фокусирането може да се прави и ръчно. Избраните точки на фокусиране са видими и контролируеми във визьора – нещо, което е много полезно.

Експозицията се измерва с 35-точкова система. Възможно и лесно е снимането, като меренето автоматично или ръчно се прикрепи за всяка от автофокусните точки на визьора. Освен това може да се измерва и интегрално (общо) в централната част на изображението. И последният начин е т.нар. селективно мерене, при което се измерват 10% от бъдещия образ. За съжаление липсва точково (спотово) измерване, както и възможността за дистанционно фотографиране.

Снимачните режими помагат и улесняват както знаещия, така и незнаещия. EOS 1000D има и най-сигурния режим Auto, при който не можем да се намесим в нищо, освен да гледаме как апаратът ни определя властно всички параметри на снимката. Но, има и „Програма“, „Приоритет на блендата“, „Приоритет на скоростта“ и готовите програми за портрет, пейзаж, макроснимка, спортни снимки, нощен портрет, оптимална дълбочина на остротата, ръчни настройки, автоматично включване на светкавицата с вътрешно измерване и винаги изключена светкавица. Като видим тези режими, напълно ни изчезва желанието за коментар. Всичко, което ни трябва е тук. А ако знаем какво търсим, можем да коригираме и експозициите ръчно или автоматично с функцията Bracketing и ±3 ЕV през стъпка 1/3 или 1/2 ЕV.

Байонетът на EOS 1000D позволява снимане с всички обективи от сериите Canon EF / EF-S.

Форматите за запис на незабравимите ни фотографии са като на всички висококачествени фотоапарати – RAW, RAW+JPEG и само JPEG с различни разделителни способности – най-високата 3888×2592 пиксела за RAW и JPEG (L) с най-малка степен на компресия и по-ниските 2816×1880 (M) и 1936×1288 пиксела (S). Картите за запис са най-широко разпространените и евтини SD и SDHC.

За снимане, съобразено с копирането или отпечатването на снимките, EOS 1000D разполага и с двете важни цветови пространства sRGB и Adobe RGB.

Балансът на бяло има добрите възможности: напълно автоматичен, „Слънце“, „Сянка“, „Облачно“, „Изкуствено осветление“, „Луминесцентно осветление“, „Светкавица“ и ръчна настройка. Подлежи на ръчна корекция с ±9 степени, а може и автоматично да се коригира с ±3 степени. Нещо повече – цветовете могат да се изменят и в посока син/кехлибарен и магента/зелен. Цветовъзпроизвеждането може да се настройва и с определена от фотографа цветова темепература по градуси Келвин. Така лесно и ефективно цветовете могат да се подобряват още в снимачния процес.

Чувствителностите, които EOS 1000D ни предоставя са от 100 до 1600 ISO, а в автоматичен режим на снимане 100–800 ISO.

Скоростите, които пердеобразният метален затвор прилежно измерва, са от 30 s до 1/4000 s и В. Синхронизационната скорост е 1/200 s. Всички те са достатъчни за почти всичко.

EOS 1000D има вградена светкавица с водещо число 13 при 100 ISO, която осветява безпроблемно зрителния ъгъл на 17 mm обектив (еквивалентни на 27 mm при филмовата фотография) и се зарежда за 3 s, като показва готовността си и във визьора. Деликатното E-TTL II вътрешно измерване на светкавичния импулс осигурява точната експозиция за всяка снимка. По желание експозицията може да се коригира и с ±2 EV с 1/3 или 1/2 EV.

EOS 1000D работи с външни светкавици, т.е. може да работи сполучливо и в ръчен режим със студийни светкавици. Ако външната светкавица е системна от типа EX-series Speedlites, то се запазват всички функции на вградената светкавица – вътрешно измерване, коригиране на експозицията и т.н.

Контролът върху снимките е удоволствие с EOS 1000D. Ясно и отчетливо се разглеждат отделни снимки или индекс от 4 или 9 снимки, увеличени с 10х, данните за снимката, хистограмата ù, а преекспонираните места в изображението, просветват.

С EOS 1000D фотографът има контрол и върху структурните качества на снимките – може да променя остротата, контраста, наситеността на цветовете, да управлява намаляването на шума.

Преди резултатите от теста, предлагам да обобщим написаното до тук.

» EOS 1000D е цифров фотоапарат, насочен към нискобюджетния сектор на произвежданите камери.
» Въпреки, че е в този клас, EOS 1000D е взел много от добрите качества на големият си брат EOS 450D – Live View, автоматизираното софтуерно подобряване на динамиката на образите, sRGB и Adobe RGB пространства, снимачните режими, TTL измерването при снимки със светкавици, 35-точковата система за измерване на експозицията, баланса на бяло, управляването структурните качества на снимката и т.н.
» Естествено, за да влезе в тази технологично ценова група, EOS 1000D се е отказал от някои характерни особености на EOS 450D – автофокусните датчици са 7, вместо 9, разделителната способност е 10,2 Мпиксела, вместо12,2 Мпиксела, серийните снимки са 3 сн./s, вместо 3,5 сн./s, но докато картата свърши (53 JPEG/Fine снимки при EOS 450D), няма типичното за 450D спотово измерване, няма безжично дистанционно снимане.

Това са естествени промени при преминаване от една технологично ценова група в друга, а това в никакъв случаи не намалява значимостта на тази камера за широк кръг от потребители.

Тестът, който направих, дава отговори на различни въпроси относно качествата и приложимостта на EOS 1000D. Да ги видим.

Започвам с анализа на възможностите за увеличение на кадрите. Защо считам това качество за особено важно? Защото от една страна винаги идва момента, когато фотографа иска да види снимката отпечатана в по-голям формат и от друга страна, често добрите снимки се отпечатват или на офестови машини, или се копират в по-голям формат за изложби, вътрешно оформление и т.н.

Предварително да кажа, че основните тестови снимки направих в RAW формат с автоматичен баланс на бяло.

Възможностите за увеличения не зависят само от тялото на камерата, но и в значителна степен от обектива. И тъй като този апарат е нискобюджетен, реших да го тествам с китовия му обектив, за да съм най-близо до реалната практика. Естествено не очаквах някакви чудеса от него. Може би с по-добър обектив и резултатите биха били по-добри, но едва ли за фотографите, купуващи нискобюджетен фотоапарат, най-доброто решение е евтино тяло и скъпи обективи.

От илюстрация 1, където вляво виждате целия кадър, а след него вдясно увеличения от двата края и средата на изображението до 50, 70 и 100 cm по дългата страна, може да се направи изводът, че увеличения до 70 cm могат да се приемат за много добри, докато при 100 cm е необходим определен компромис с качеството. Има известен спад в остротата в края на образа, но това е нормално за всички китови обективи. Цветовъзпроизвеждането е добро (не съм обработвал цветовете), което говори за добър процесор. Да не забравяме, че увеличенията се гледат от разстояние около 1 m! Следва, че с EOS 1000D освен снимки за спомен могат да се правят и фотографии за изложби, конкурси и т.н.

1uvelichenia

Илюстрация 1. Възможности за увеличение. Вляво целият кадър, до него от горе на долу увеличения до 50, 70 и 100 cm по дългата страна от двата края и средата на снимката

Интересен е и въпросът има ли разлика в изображенията в RAW и JPEG особено при високите чувствителности. Отговорът може да намерите в илюстрация 2. Отгоре е целият кадър, а отдолу вляво отсечка от увеличение на RAW формат до 70 cm по-дългата страна с увеличаваща се чувствителност от горе на долу – 100, 200, 400, 800 и 1600 ISO. Вдясно – същото, но снето в JPEG. Не знам дали офсетовия печат ще възпроизведе видимата разлика, но безспорно при чувствителности 800 и 1600 ISO шумът е по-нисък, а изображението е с известна, но съвсем поносима загуба на детайли. Значи ако някои иска да не се занимава с допълнителна обработка на шума, може спокойно да снима в JPEG, особено при неголеми увеличения!

2rawgegenjpg

Илюстрация 2 – разлика между RAW (лявата колона) и JPEG (дясната) форматите при различни чувствителности

Погледнете илюстрация 3. От горе на долу са представени отсечки от тестовите кадри, направени в JPEG със 100, 200, 400, 800 и 1600 ISO. EOS 1000D показва типичния, удивително нисък шум при високи чувствителности. При това с много нисък цветен шум, което придава на изображенията филмов характер. Данните от теста показаха, че по абсолютни стойности шумът на EOS 1000D е по-нисък или равен на конкурентни модели на други производители. Тук апаратът действително показва чудесен характер, а това безспорно е важно преди всичко за тепърва навлизащите в магията на снимането с огледално-рефлексни камери.

3shum1000D

Илюстрация 3 – тест за шум при различните чувствителности. От горе  на долу – 100, 200, 400, 800 и 1600 ISO

Тествах и стабилизацията на китовия обектив. Известно е че „безопасната“ скорост за получаване на остри изображения е равна на фокусното разстояние. Например за китовия обектив с аналогично на 35 mm фотография най-дълго фокусно разстояние 82,5 mm скоростта би трябвало да е 1/90 s. На илюстрация 4 показвам целият кадър, а под него отсечки от 70 cm увеличение по дългата страна и скорости 1/30, 1/15 и1/8 s със стабилизатор. Под този ред са същите снимки без стабилизатор. Със стабилизатор снимките до 1/15 са безупречни, което показва истинноста на твърдението за 4-степенна стабилизация на обектива. Даже и 1/8 може да се приеме с компромис. А какво се случва без стабилизатор, е очевадно.

4stabilizatia

Илюстрация 4. Влияние на стабилизатора на китовия обектив. На горния ред снимките са направени със стабилизатор, а тези на долния – без. От ляво на дясно – скорост 1/30, 1/15 и 1/8 s

При изследването на автофокусирането при близки разстояния (илюстрация 5) се натъкнах на известно малко изместване напред на точния автофокус – от порядъка на 0,5 cm. Не мога да преценя дали се дължи на обектива или на камерата. В практиката на снимането едва ли ще играе решителна роля, но мисля, че това е една жълта лампичка за конструкторите за евентуално подобрение.

5fokusiraneIMG_0351

Илюстрация 5. Тест за точността на автофокуса

Балансът на бяло е показан на илюстрация 6. При слънчево осветление (на първия ред) цветовъзпроизвеждането е безупречно. Затова при всички снимки, заснети навън и показани тук, практически няма корекция на цветовете. Не такова е положението при снимане с осветление от лампи с нажежаема жичка. Първата илюстрация на втория ред ни показва несъвършенството на автоматичния режим, а при следващата, където е настроен режима „Изкуствено осветление“, също не блести със съвършенство. Едва при ръчната настройка на баланса се получи добър резултат. Явно е, че се налага ръчна намеса при снимки на изкуствено осветление. Да не пропусна да спомена, че с едно зареждане на батериите направих около 500 снимки, заедно с разглеждане и изтриване – едно добро постижение.

wb

Илюстрация 6. Баланс на бяло. На горния ред – на слънчева светлина със следните режими: „Автоматичен“, „Слънце“ и ръчна настройка. На долния ред – на лампи с нажежаема жичка: „Автоматичен“, „Изкуствено осветление“ и ръчна настройка.

Ето и традиционното обобщение.

Предимства

» Хубави снимки с добро цветовъзпроизвеждане и острота.
» Нисък шум и при високите чувствителности, без видима загуба на детайли.
» Наличие на Live View.
» Отлично премахване на хроматичния шум.
» Добра информация във визьора, включително показване на ISO.
» Бутон за контролиране на дълбочината на остротата.
» Система за премахване на прахта.
» Пестеливо изразходване на батериите.
» Достатъчно снимачни режими.
» Възможност за контролиране на структурните качества на снимката.
» 4-степенна стабилизация на китовия обектив.

Недостатъци

» Недобър автоматичен баланс на бяло при изкуствена светлина.
» Няма спотово измерване.
» Серийните снимки в RAW са с ограничен капацитет.
» Няма дистанционно управление на снимачния процес.
» Относително малък визьор.

Най-накрая бих искал да подчертая, че Canon EOS 1000D е един компактен, лек апарат, осигуряващ лесно и безпроблемно висококачествени изображения, които ще са удоволствие за всеки фотограф. За малко пари – много възможности! Тази камера без съмнение играе ролята на сполучлив преход от компактен апарат към необятния и вълнуващ свят на цифровата огледално-рефлексна фотография.

доц. Петър Абаджиев

IMG_0182

Скорост 1/80 s, бленда 6,3, чувствителност 400 ISO

IMG_0167

Скорост 1/80 s, бленда 8, чувствителност 400 ISO

IMG_0198

Скорост 1/250 s, бленда 10, чувствителност 100 ISO



Напиши коментар



Коментарите се публикуват след одобрение от страна на администраторите и модераторите на сайта. Администрацията не поема ангажимента да публикува всеки получен коментар и не дължи обяснение защо даден коментар е публикуван или не.

Полетата със звездичка са задължителни.



Последни тестове