Casa del mare
Езерото
Creative Design

Sony Alpha DSLR-А900 – новият еталон

В категории Sony, Фотоапарати DSLR
Добавено на 30.12.2009 @ 20:19
Разгледан общо 3938 пъти, 1 пъти днес

DSLR_A900_image_11_50Отдавна очакваното най-сетне се случи! И Sony се присъедини към блестящия тим на фулфреймците! На 09.09.2008 г., съгласно предварително обявеното обещание, в Единбург бе представен новият цифров огледално-рефлексен фотоапарат с пълноформатна по каноните на филмовата фотография матрица.

С това Sony доказа още веднъж своята вече осъществяваща се амбиция да се включи в плеядата на големите производители на фотоапарати – Canon и Nikon, да се бори с тях, да намери своето значимо място. И това действително се случва.

Факт 1 – достигна удивително място в продажбите на огледално-рефлексни фотоапарати в Европа със 17% дял, като само преди година бе 10%.

Факт 2 – създаде 24,6-Мпикселна пълноформатна матрица.

Факт 3 – конструира и предложи на пазара нов фотоапарат Sony Alpha DSLR-А900 с една смислена и приемлива цена. Така вече пълноформатните цифрови апарати няма да са някакво чудо или екзотика.

Факт 4 – окомплектова своите цифрови камери както със стандартните китови обективи, така и с висококачествената оптика на Zeiss.

Факт 5 – провежда разумна ценова политика с всички камери от серията Алфа.

Отдавна ме занимава (а и не само мен) въпросът доколко пълноформатната матрица превъзхожда матриците с АPS големина, кои са предимствата, кои са недостатъците ù, действително тя ли е стандартът, към който трябва да се стремим, за да имаме най-добрата техническа основа за осъществяването на нашите идеи?

Да започна с дизайна и ергономията. Както много пъти съм подчертавал, оценката на дизайна е въпрос на личен вкус и предпочитания. По външен вид А900 прилича на А700, а според фирмата вътрешната конструкция е сходна с филмовия професионален модел на Minolta – Dynax 9. Върху тялото са изнесени всички важни елементи за настройка на снимачния процес. Достъпни са: серийни снимки, баланс на бяло, корекция на експозицията, чувствителностите, режимите за измерване на експозицията, включване на стабилизатора, снимачните режими, включване на автофокуса и ръчния фокус. Тялото и шасито са магнезиево-алуминиеви с размери 156x117x82 mm (типично за професионалните камери), и без да е много тежко – 895 g с батерията, създава чувство на стабилност, сигурност и дълготрайност. Визьорът, гнездото за картите, елементите за настройка на снимачния процес и други чувствителни части на тялото са прахо- и влагозащитени със специални гумени уплътнения. Видно е, че по фотографската конструкция работят инженерите на Minolta, а по електронните компоненти – тези на Sony. Мисля, че винаги такива комбинации от фирми водят до истински добри постижения.

Първото забележително постижение безспорно е разработената от Sony пълноформатната 24,6-Мпикселна CMOS матрица с размери 35,9х24 mm и най-висока разделителна способност изобщо в този клас (6048х4032 пиксела). Логично е тя да осигурява изображение с необикновено висока детайлност, добра динамика, ефектни и точни цветове и много фини полутонове. Към тези данни се прибавя и технологията на матрицата Exmore, която със своите намиращи се в чипа 6000 аналогово-цифрови конвертори прави двуетапно потискане на шума – преди и след преобразуването. Великолепно постижение! Разбира се, А900 може да снима и с други разделителни способности, което увеличава неговата универсалност. Ето ги и тях: 6048×4032 (24 Mпиксела и съотношение на страните на кадъра 2:3), 4400×2936 (13 Mпиксела и съотношение 3:2), 3024×2016 (6,1 Mпиксела и съотношение 3:2), 6048×3408 (21 Mпиксела, съотношение 16:9), 4400×2472 (11 Mпиксела и съотношение 16:9), 3024×1704 (5,2 Mпиксела, съотношение 16:9), 3924×2656 (11 Mпиксела, APS-С), 2896×1928 (5,6 Mпиксела, APS-С) и 1984×1320 (2,6 Mиксела, APS-С).

И една малка особеност – на 13 Мпиксела не може да се снима в RAW формат. Когато се използват разделителните способности за APS-С големина на матрицата, е възможно използването на всички обективи, създадени за тази матрица с фактор за фокусното разстояние 1,5.

Още една новост – за първи път пълноформатна матрица има стабилизатор на изображението – SteadyShot INSIDE, която по данните на фирмата осигурява остро изображение с 2,5–4х по-дълги експонации от ръка. Убеден съм, че не само често работещите при сложни светлинни условия фотографи ще оценят изключителните възможности, които дава SteadyShot INSIDE. При това всички обективи от серията Sony А и от серията А на филмовите Konica Minolta са стабилизирани!

Матрицата, освен с основната си задача, се справя и с неприятните прашинки, които се стремят да „кацнат“ на нея. За целта върху филтъра ù има антистатично покритие, а за да ги премахне напълно, тя вибрира. Ясно е – А900 има eфективна система за почистване на матрицата, особено важна при честа смяна на обективите.

Процесорът на А900 е познатият BIONZ, но удвоен и се грижи за екстремно бързата обработка на данните получени от матрицата. Резултатът наистина е впечатляващ – камерата снима серийни снимки със скорост 5 сн./s при пълна разделителна способност от 24 Мпиксела! С тази скорост в RAW могат да се снимат до 12 кадъра, в sRAW – до 25, в RAW+JPEG – до 10, в JPEG (XFINE) – до 11 и в JPEG (STD/FINE) – до 285/105 кадъра. Без коментар. За осъществяване на тези серийни снимки своята помощ оказва и новоконструираната система на огледалото в апарата.

Както може би вече се досетихте, А900 може да снима и записва в следните файлови формати RAW (ARW 2.0), sRAW (компресиран RAW), RAW+JPEG и само JPEG.

Висококачествен, перфектен, светъл е и пента-призменият визьор. Той „вижда“ 100% от бъдещия кадър с увеличение 0,74х. Фокусировъчното матово стъкло се сменя с още две различни модификации (тип L с координатна мрежа и тип M – Super Spherical Acute Matte), за да се улесни фокусирането при различните фотографски задачи. В него има и вградено перде за закриване на визьора за да се избегне влиянието на влизащата светлина (грешна експозиция!), когато апаратът е на статив и окото е далеч от него.

Снимките се разглеждат на превъзходния 3-инчов Xtra Fine TFT LCD дисплей с разделителна способност 921 600 пиксела, показващ 100% от кадъра. Антирефлексното покритие и високата разделителна спосбност осигуряват остро, наситено и ясно изображение и на открито и при много висока осветеност. Данните и хистограмата видна на него улесняват избора на добрите снимки.

Нещо ново. Чрез едно натискане на бутона за дълбочината на острота се задейства интелигентната функция за предварителен контрол. Чрез нея на дисплея може да се види ефекта на баланса на бяло, динамиката на изображението и експозицията, без дори да се експонира снимката. Може да се коригират настройките на кадъра (висококачественият дисплей дава реално изображение!) и чак тогава да се започне със снимачния процес. Тази новост е полезна и опростява комплексната настройка на фотографирането.

И още. Чрез бутона Fn дисплеят преминава в режим Quick-Navi, позволяващ бърз и лесен достъп до най-важните настройки на апарата, без да се прекъсва творческата работа на фотографа. За съжаление популярната в последната година функция Live View е чужда на А900 – той просто не разполага с нея.

От горната страна на тялото има монтиран допълнителен монохромен дисплей, улесняващ още повече снимането с А900. От него се контролират и настройват лесно блендата, експонацията, балансът на бяло, чувствителността, серийните снимки, броят на оставащите кадри, състоянието на батерията.

Камерата е с 9-точков автофокус и 10 спомагателни датчици и двоен кръстообразен централен датчик. Тази система определя един забележимо бърз и точен автофокус. Местата на фокусиране са: широк обхват на фокусиране, спотово автофокусиране в центъра на кадъра, фокусиране с една от 9 точки. Режимите на самото фокусиране са: при всяка снимка, следящ автофокус за движещи се обекти, напълно автоматично фокусиране и ръчно фокусиране. При лоши светлинни условия се включва LED лампа, която спомага фокусирането от 1 до 7 m. По всичко личи, че автофокусната система е още една силна страна на А900.

Експозицията се мери в няколко режима – в 40 сегмента тип пчелна пита, в централната част на изображението и точково мерене. Естествено е камера от такъв клас да има експозиционен Bracketing с 3 или 5 снимки през стъпка 0,3, 0,5, 0,7 или 2,0 EV. Искате ръчно компенсиране? А900 ви дава да измените измерената експозиция с ±3,0 EV през стъпка 0,3 или 0,5 EV. Измерената експозиция може да се запази с половин натискане на бутона за експониране или с бутона AEL.

Sony Alpha DSLR-А900 има добър високоскоростен пердеобразен метален затвор който добросъвестно и точно отмерва скорости от 30 s до 1/8000 s и В. Неговият живот продължава най-малко 100 000 цикъла (което се равнява на 2780 малкоформатни филма по 36 снимки). Синхронизационната му скорост е 1/250 s без стабилизатор и 1/200 s със стабилизатор. Фотоапаратът няма вградена светкавица, а шейната за включване на външните светкавици отново е различна от всички камери. Докога конструкторите ще оставят тази усложняваща снимането синхонизационна връзка? Ако се използват системните светкавици Sony HVL-F58M, Sony HVL-F56M, Sony HVL-F42M, Sony HVL-F36M, Macro Twin Flash Kit HVL-MT24AM, апаратът работи с вътрешно измерване, гарантиращо точна експозиция.

Картите памет за записване на снимките са Compact Flash Type I/II, Memory Stick Duo / Pro Duo, PRO-HG Duo.

Снимачните режими си показват добрите страни. Те са: автоматичен, програма, приоритет на блендата, приоритет на скоростта и ръчен режим.

Чувствителностите в автоматичен режим са са от 200 до 3200 ISO, а ръчно нагласявани от 100 до 6400 ISO. Колкото до шума – за него ще прочетете по-нататък в теста.

Sony DSLR Alpha-А900 има два типа шумопотискане – при снимки с дълги експонации (над 1 s) и при снимки с висока чувствителност (над 1600 ISO). За разлика от А700 и двата режима могат да се изключват. Слава Богу, защото, логично, за да намалят шума, и двата режима намаляват остротата на изображението. За предпочитане е да се намали ръчно във Photoshop само хроматичния шум, при което снимката придобива приятен филмов характер. В А900 шумът е неравномерен и наподобява филмовите зърна. Въздействието на тази функция ще разгледам по-нататък в теста. А що се отнася до начинът на работа – разбира се, всеки ще избере предпочитания от него.

Колкото до характера на цветовъзпроизвеждането, А900 ни глези със своите възможности. То може да бъде: стандартно, с по-наситени цветове, неутрално, за портретни снимки, за пейзаж, черно-бяло. Във всеки от тези случаи може да се изменят и структурните качества – контрастът, наситеността, остротата и яркостта. Колко много възможности още в снимачния процес…

Балансът на бяло е съобразен с професионалните нужди на един фотограф. Освен сигурния автоматичен баланс А900 има всички по-фини настройки – „Дневна светлина“, „Сянка“, „Облачно“, „Изкуствено осветление“, „Луминесцентно осветление“, „Светкавица“, както и директно определени цветови температури в градуси Келвин – от 2500 до 9000 K. Режимите могат да се донастройват още по-прецизно ръчно, особено при цветовата температура по Келвин, където финото изменение на цветовете в посока от магента към зелен е 19-степенно. Налице е и Bracketing в три снимки с изменящ баланс на бяло.

За подобряване на динамиката, подобно на други цифрови фотоапарати, се използва т.нар. DRO (Dynamic range optimizer), който разширява интервала на възпроизвежданите в изображението яркости на обекта. Неговите режими са „Стандартен“, „Автоматично подобряване“ и „Контролирано подобряване“ с до 5 EV. Честно казано, винаги съм проявявал скептицизъм относно ползата и вредата от тази функция. Че се подобрява динамиката е факт, но заедно с това се увеличава шумът в сенките, при разсеяна светлина изображението става плоско и т.н. Затова предлагам този режим да се използва разумно и само в крайни случаи.

За нормалната работа на А900 се грижат литиево-йонните акумулаторни батерии NP-FM500H с капацитет 1650 mAh. С едно зареждане се правят около 880 снимки. Не трябва да забравяме и новия грип VG-C90Am, улесняващ заснемането на вертикални фотографии и побиращ в себе си една или две NP-FM500H батерии, с което броят на заснетите фотографии се увеличава значително.

Полезен и съобразен със съвременните тенденции е и HDMI изходът за свързване с HD монитор. С режима Photo TV HD фотографиите изглеждат блестящо на телевизорите от серията Bravia.

Удобно за фотографската практика е и безкабелното дистанционно управление за снимане.

И така, стигнахме до резултатите от теста. Всички снимки са правени с обективи 1.4/50 и 2.8/70-200 G в RAW и JPEG формати. За да илюстрирам работата на апарата, този път реших да ви покажа нещо по-различно – няколко кадъра, които направих по време на провеждания от голямата българска певица Райна Кабаиванска мастер клас в България. Тези фотографии направих при много тежки светлинни условия, на 400 ISO с обектив 2.8/70-200 G.

Започвам, както винаги, от въпроса до какъв размер фотографиите, направени с камерата могат да се увеличат за пряка професионална работа – отпечатване на офсетов печат или на мастиленоструен принтер. Изискванията към файловете за печат са известни – минимум 225 ppi в крайния размер на отпечатване. За мастиленоструен принтер те са минимум 150 ppi също в крайния размер на отпечатване. Тук от огромно значение е изключителната разделителна способност на матрицата на А900. Без интерполация могат да се отпечатват снимки с размер 68,28х45,52 cm (офсетов печат) и 102,41х68,28 cm. Това са непознати до сега размери за фотоапаратите от този клас, но те вече станаха възможни благодарение на 24,6-Мпикселната матрица на Sony.

На илюстрация 1 е показан оригинала, който е сниман в RAW, на илюстрация 2 – увеличения от левия край, средата и десния край на изображението. От горе на долу са увеличения до 50, 70 и 100 cm по дългата страна. Във всички размери качеството е безупречно, а това открива един нов свят за професионалистите (и не само за тях), които изработват плакати и календари. Замислете се само – една фотографска изложба, отпечатана в размер 70х100 cm би била доста впечатляваща.

1za uvelicenia kadar

Илюстрация 1. Оригиналното изображение

2uvelichenia

Илюстрация 2. Възможности за увеличения. Отсечки от двата края и средата на оригинала. От горе на долу увеличения до 50, 70 и 100 cm по дългата страна.

Особено интересно е доколко файловият формат и чувствителността влияят върху остротата, а това може да се види на илюстрация 3. От горе на долу са отсечки от увеличения до 70 cm по дългата страна от кадри, заснети с чувствителност 100, 200, 400, 800, 1600, 3200 и 6400 ISO при изключено шумопотискане. В ляво са снимките в RAW формат, а в дясно – в JPEG. Погледнато и с просто око се натрапват изводите, че в RAW формат изображението е по-остро, а с нарастването на чувствителността остротата намалява. Това е особено забележимо при 3200 и 6400 ISO, които явно могат да се използват за по-малки увеличения.

3iso i ostrota  copy

Илюстрация 3. Влияние на чувствителността и файловия формат върху остротата на изображението. Отсечки от увеличение до 70 cm по дългата страна. В лявата колона RAW формат, в дясната – JPEG.

Още по-интересно е какви изменения в снимките предизвиква шумопотискането. Илюстрация 4 е създадена на основата на тестването на различните режими на шумопотискане. Както винаги увеличението е до 70 cm по дългата страна на снимката. От горе на долу са разположени 1600, 3200 и 6400 ISO. От ляво на дясно са изображенията без шумопотискане, след това с режимите Low, Normal и Hi. Не знам доколко печатът ще пресъздаде реалното изображение, но съвсем разбираемо от увеличенията е, че много високите чувствителности по принцип водят до влошаване на детайлите, което се повишава значително с шумопотискането, особено в режим Normal и режим Hi.

4shumopotiskane

Илюстрация 4 – различни режими на шумопотискане. От ляво на дясно – без шумопотискане, с шумопотискане в режим Low, с Normal и с Hi

Колкото до шума, виден на илюстрация 5, може да се каже, че до 400 ISO той е нисък, но при 1600, 3200 и 6400 ISO е значителен. Това е логично, защото 24,6 Мпиксела са наистина много, въпреки, че матрицата е пълноформатна. И все пак искам да подчертая, че на шума се отдава прекалено голямо значение. Та високочувствителните филми нямаха ли зърно? И то какво… Освен това шумът значително се намалява, ако във Photoshop се премахне само хроматичния шум. И тъй като той в А900 е неравномерен, изображението става съвсем „филмово“, но със значително по-малко „зърно“, отколкото на филм със съответната чувствителност.

5shum

Илюстрация 5 – шум при различните чувствителности. От горе на долу – 100, 200, 400, 800, 1600, 3200 и 6400 ISO

Влошаването на качеството на фините детайли при повишаване на чувствителността, което е логично при всички цифрови фотоапарати, може да се види и на илюстрация 6. Отгоре е целият кадър, а отдолу, от ляво на дясно – отсечки от увеличения до 100 cm по дългата страна при 100, 800, 1600 и 6400 ISO. Цифрите не отговарят на разделителната способност, а са само за ориентация. Всеки може да види до каква стойност достига тя при различните чувствителности.

6razd spos i iso

Илюстрация 6 – влошаване на качеството на фините детайли с увеличение на чувствителността. От ляво на дясно – 100, 800, 1600 и 6400 ISO

Мисля, че с оглед на получаване на добро, детайлно изображение, режимите на високи чувствителности трябва да се използват умерено, и то само в краен случай, например за репортаж при лошо осветление, когато не могат да се използват светкавици.

Искам да подчертая, че новата камера на Sony има великолепно предаване на детайлите, каквото не съм срещал до сега. Вижте илюстрация 7. Отгоре е целият кадър, а отдолу отсечка от увеличение до 70 cm по дългата страна на снимката.

7detailok

Илюстрация 7. Изображението от Sony Alpha DSLR-A900 се отличава с много висока детайлност. Горе – целият кадър, под него отсечка от увеличение до 70 cm по дългата страна

Резултатите от теста на новостта при пълноформатните матрици – стабилизацията ви показвам на илюстрация 8. Снимката на статуетката на Фотографската академия направих с 1/60, 1/30, 1/15 и 1/8 s, вляво с включен, вдясно – с изключен стабилизатор. Мисля, че резултатите не се нуждаят от коменатар.

8stabilizatia

Илюстрация 8 – действие на стабилизатора на изображението. Снимките в лявата колона са направени с включен, а в дясната – с изключен стабилизатор

На илюстрация 9 се вижда балансът на бяло на А900. Снимките на първия ред са направени на дневна светлина с автоматичен режим, режим „Слънце“ и настройка на цветова температура по градуса Келвин. Голямата изненада дойде от баланса при лампи с нажежаема жичка (илюстрациите на втория ред) със сходен режим на снимане – „Автоматичен“, „Изкуствено осветление“ и по градуси Келвин. Това е най-добрият баланс при изкуствено осветление от всички камери, които съм тествал до сега! Добро постижение на конструкторите на Sony!

wb

Илюстрация 9. Резултати от тестовете за баланс на бяло. На горния ред от ляво на дясно – на дневна светлина с автоматичен режим, режим „Слънце“ и ръчно задаване по градуси Келвин. Под него – на лампа с нажежаема жичка – „Автоматичен“, „Изкуствено осветление“, ръчно задаване по градуси Келвин.

Интересен е и въпросът ако се снима на 13 Мпиксела с А900 и друг апарат със същия брой пиксели, но с APS матрица, детайлността при еднакви увеличения ще бъде ли същата? Илюстрация 10 отговаря на този въпрос. Отгоре е целият кадър, а отдолу увеличение до 70 cm по дългата страна от снимка с апарат с APS матрица (вляво), а до нея – с А900. Да не се заблуждаваме! Тестът еднозначно показва, че изображението при пълноформатната матрица на А900 е по-добро, по-остро, по-детайлно.

15 13MP

Илюстрация 15. Горе – цял кадър, под него отсечки от увеличения до 70 cm по дългата страна, вляво – от снимка, заснета с фотоапарат с APS матрица, вдясно – с A900 с 13 Мпиксела

В хода на работата установих някои особености на настройките, които препоръчвам при снимане с А900.

» Добре е, да не се използва шумопотискането и оптимизатора на динамиката DRO. И двете функции водят до загуба на подробности (шумопотискането), а изображението при разсеяна светлина става плоско и с повишен шум в сенките (оптимизатора на динамиката).
» Най-малък шум и добра детайлноста на образите се постига, ако се направят следните настройки:

- Noise reduction – изключени
- DRO – изключен
- Creative Style – Standard
- Contrast, Saturation, Sharpness, Brightness – всички на 0
- Сolor Space – AdobeRGB

Неговите предимства са:

» Нова пълноформатна CMOS матрица.
» 24,6 Мпиксела.
» Двоен Bionz процесор.
» Стабилизатор на изображението.
» Превъзходно детайлно изображение.
» Затвор със скорости до 1/8000 s и живот минимум до 100 000 цикъла.
» Много добър пентапризмен визьор.
» Метално тяло и шаси.
» Възможност за изключване на шумопотискането.
» Добър баланс на бяло.
» Предварителен контрол на изображението.
» Сменяеми матови стъкла на визьора.
» 3-инчов дисплей с разделителна способност 921 600 пиксела.
» Ефективна система за почистване на матрицата.
» Точен, бърз автофокус.
» 40-сегментно измерване на експозицията.
» Bracketing до ±2 EV – добре за HDR.
» Слот за два типа карти памет.
» Икономично изразходване на акумулаторната батерия.
» Основните обслужващи елементи са прахо- и влагозащитени.
» Добри възможности за контрол на цветовъзпроизвеждането и структурните качества на снимките .
» Безкабелно дистанционно управление на снимачния процес.
» HDMI изход.
» Режим Quick-Navi.

Недостатъци

» Висок шум при чувствителности над 800 ISO.
» Нестандартна синхронизационна шейна за външни светкавици.
» Няма Live View.
» Няма вградена светкавица.
» Не може да снима в RAW формат на 13 Мпиксела.
» Оптимизаторът на изображението влошава качеството.
» Шумопотискането, особено в режим Hi, намалява остротата.

Ако трябва да обобщя най-точно, бих казал само едно – А900 е нов еталон в развитието на цифровите фотоапарати.

доц. ПетърАбаджиев

DSC00700ok

Портрет на режисьора Аспарух Николов. Обектив 1.4/50, скорост 1/125 s, бленда 6,7, чувствителност 400 ISO

DSC00711ok

Обектив 1.4/50, скорост 1/125 s, бленда 4, 400 ISO

DSC00784ok

Обектив 2.8/70–200, скорост 1/200 s, бленда 2,8, 1600 ISO



Напиши коментар



Коментарите се публикуват след одобрение от страна на администраторите и модераторите на сайта. Администрацията не поема ангажимента да публикува всеки получен коментар и не дължи обяснение защо даден коментар е публикуван или не.

Полетата със звездичка са задължителни.



Последни тестове