Casa del mare
Езерото
Creative Design

Canon EOS 50D

В категории Canon, Фотоапарати DSLR
Добавено на 30.12.2009 @ 20:47
Разгледан общо 3626 пъти, 2 пъти днес

EOS_50D_Fashion_Image_03_RGB_v1_0

Точно една година измина от представянето на популярния и обичан от фотографите цифров фотоапарат на Canon – ЕOS 40D. Точно една година беше достатъчна за конструкторите на фирмата да създадат наследника, предизвикал много вълнения и интерес сред фотографите – новия 15,1 Мпикселен ЕOS 50D. Логично беше, че освен предлагането на дългоочаквания наследник на ЕOS 40D, водеща фирма като Canon ще намери един достоен отговор на предизвикателството на конкурентите си, създали чудесните цифрови апарати Nikon (D300), Sony (A700) и Pentax (K20D). Всъщност Canon ЕOS 50D е една отлична илюстрация за бурното развитие на цифровите фотоапарати от този клас. Само за 8 години от представянето на 3,1 Мпикселен Canon ЕOS D30 днес пред нас е 15,1 Мпикселна камера!

Още в предварителните информации за ЕOS 50D се пишеше за редица нови разработки, усъвършенстващи възможностите на цифровите фотоапарати, нови постижения, представляващи еталон за камерите от този технологично-ценови клас.

С предлагането на пазара на Canon ЕOS 50D дойдоха и сложните въпроси, търсещи отговор. Кои са истинските новости в него? Оправдано ли е увеличението на разделителната способност до 15,1 Мпиксела при размер на матрицата 22,3×14,9 mm? С какво Canon ЕOS 50D превъзхожда своя предшественик ЕOS 40D? В кой тип снимки ще прояви най-значимо своите технически качества? И т.н., и т.н.

Разбира се, трудно е да се намери еднозначен отговор на всички тези въпроси, защото няма универсален фотоапарат, защото за всяка фотографска задача има подходяща техника. Може би всеки ще направи своя избор след запознаване с техническите характеристики на Canon ЕOS 50D и анализиране на резултатите от практическата снимачна работа с него.

Това беше причината и за удоволствието, с което започнах тестовете на новия герой на фирмата, любезно предоставен ми от Canon Bulgaria. Мисля, че успях да доловя „сърцето и душата“ му, а тук искам да споделя с вас резултатите от пробите, получени в реален снимачен процес.

Най-напред да видим техническите му характеристики.

Дизайн и ергономия. Разбира се, чувството за външен вид и удобство е дълбоко лично, субективно и често е предмет на оживени спорове. Моето усещане, когато взех в ръцете си Canon ЕOS 50D, бе, че държа една чудесно изработена камера (тялото е магнезиево), не пластмасово лека, с удобни, изнесени на тялото елементи, управляващи най-важните за снимачния процес параметри, с втори полезен дисплей в горната част. Нещо важно – тялото е прахо- и влагозащитено. Да, камерата е с добра ергономия за мен. Що се отнася до нейната „красота“, искам да подчертая, че тя е еднаква външно с ЕOS 40D, има типичните приятни форми за фотоапаратите на Canon. Нейните размери са 146x108x74 mm, а теглото ù без батерия – 730 g (с батерия 882 g) – нито много лека, нито много малка. Ами, драги читателю, това са типичните черти на здравите, добре изработени фотоапарати.

Да започнем от първата новост в камерата – става дума за новата CMOS матрица с големина APS-C (22,3×14,9 mm) и разделителна способност 15,1 Мпиксела. В нея е изменена конструкцията на микролещите – разстояние между тях вече няма, те са разположени плътно една до друга. Подобрено е и протичането на процесите. Всичко това позволява на матрицата да „улови“ още повече от попадналата върху нея светлина. Резултатът? Възможните чувствителности нарастват до 12 800 ISO. Доколко тази чувствителност е ефективна и практически приложима, ще видим по-нататък в резултатите от теста. При всички случаи този факт може се да характеризира и определи като постижение на конструкторите.

Увеличаването на разделителната способност до 15,1 Мпиксела би било неуспешно без новия процесор DIGIC 4 – за първи път поставен в огледално-рефлексна камера на Canon. Неговата мощ е достатъчна за много бърз запис на изображението, както и за осъществяването на серия от снимки със скорост 6,3 сн./s – до 90 JPEG и 16 RAW кадъра. По този показател ЕOS 50D решително навлиза в групата на професионалните цифрови фотоапарати. И тук отлична работа на конструкторите.

Освен най-високата разделителна способност 4752×3168 пиксела (15,1 Мпиксела) камерата работи и с 3456×2304 пиксела (7,1 Мпиксела) и 2353×1568 (3,8 Мпиксела). Това е добър избор за различни фотографски цели.

Снимките (14-битови) се записват в различни комбинации от файлови формати: RAW, JPEG с две степени на компресия – Fine и Normal, RAW+JPEG, sRAW1 (само за 7,1 Mпиксела) и sRAW2 (само за 3,8 Mпиксела).

ЕOS 50D ни предлага затвор с гарантиран живот 100 000 снимания, отмерващ точно и прецизно скорости от 30–1/8000 s и В. Синхронизационната му скорост за светкавици е 1/250 s. Експозицията може да се коригира при сложни снимачни условия автоматично (Bracketing) или ръчно с ±2,0 EV през стъпка от 0,3 до 0,5 EV.

Чувствителностите са с по-широк обхват в сравнение с ЕOS 40D – 100–3200 ISO, но с разширение могат да достигнат до 12 800 ISO. Интересен е въпросът доколко са приложими тези много високи чувствителности, доколко е добро изображението при тях. Отговорът ще видим в резултатите от теста.

Самата експозиция се измерва подобно на ЕOS 40D – с 35-зонална система. Има няколко режима на снимане – с всичките 35 зони в цялото изображение, частично – 9% в центъра на снимката, спотово 3,8% и измерване в широк кръг от центъра на кадъра. Cаnon продължава тук своята линия (доскоро липсваща) – да поставя в апаратите си много полезното за снимачния процес спотово измерване.

Интересна новост е и системата за почистване на матрицата. Пред матрицата са поставени 3 филтъра – най-отгоре един Low-pass филтър, под него този, задържащ инфрачервената светлина и най-отдолу върху матрицата – втори Low-pass филтър. Първият е покрит със специален флуоритен слой, смело отблъскващ прашинките, имащ антистатични и антифрикционни свойства.

С помощта на пиезоелектрически елемент той вибрира и отхвърля безпощадно всички нежелани прашинки. Практически установих, че системата действително работи добре. Нямах проблем със замърсяване на матрицата през време на целия тест.

Към тялото на ЕOS 50D се закрепват всички обективи на Canon от серията EF и EF-S. Известно е голямото разнообразие от обективи с различни фокусни разстояния, ценови категории и т.н., предлагани от фирмата. Тук може би се крие част от силата и популярността на Canon. Факторът за изчисляване на реалния зрителен ъгъл на обективите, аналогичен на 35-mm фотография е 1,6.

Автофокусът. Имах възможност да снимам доста с ЕOS 40D и имам ясна представа за неговата бързина. Мога спокойно да напиша като резултат от работата ми с ЕOS 50D, че той фокусира значително по-бързо, по-точно и по-прецизно от предшественика си. Направих класическата проба с бързо преместване на апарата спрямо обекти на различно разстояние. Снимките бяха с безупречен фокус.

Всъщност този резултат е логичен – ЕOS 50D има 9 кръстообразни TTL CMOS датчици, които работят при светлина от –0,5 до 18 EV, а това безспорно дава сигурност при лоши светлинни условия. Точките на измерване се избират като автоматично, така и ръчно. Режимите са достатъчни – фокусиране при всяка снимка, следящ фокус и ръчен фокус.

При малко светлина на помощ пристига вградената светкавица, която помага при определянето на разстоянието до обекта. Новост е възможността, предлагана от режима за микронастройка на обективите към камерата. Всеки обектив може да се юстира чрез 20 степени на настройка към тялото на фотоапарата до абсолютно точен автофокус. Настройката се запомня и автоматично включва при поставяне на обектива. За първи път в цифров апарат се предлага такъв режим.

И пак новост – винетирането на обективите се коригира в самата камера! Този режим има богата база данни за обективите на Canon. Аз го пробвах с EF-S 18-200/3.5-5.6 IS. Безупречно работи! Докъде стигна стремежа за техническо съвършенство…

Освен това ЕOS 50D има режим за подобряване на разработката в светлите места, 4-степенно оптимизиране на динамиката, шумопотискане при високи чувствителности и 4-степенно шумопотискане при дълги експозиции. Работата на 4-степенното шумопотискане при високи чувствителности е предмет на теста и резултатите ще видите по-нататък.

Освен класическите снимачни режими „Програма“, „Приоритет на скоростта“, „Приоритет на блендата“ и „Ръчен режим“, EOS 50D приятелски ни подава ръка със своите готови режими за стандартни снимки – „Портрет“, „Пейзаж“, „Макро“, „Спорт“, „Нощен портрет“.

Камерата подържа един нов режим СА (Creative Auto), който напомня много на режима „Приоритет на блендата“, съчетан с корекция на експозицията. Чрез него може да се управляват и изменят дълбочината на остро изобразяваното пространство и яркостта на изображението.

Цветовъзпроизвеждането може да бъде с верни цветове, с неутрални цветове, монохромно или определяно от фотографа за дадена задача. Да не говорим за контрола, който може да се упражнява – промяна на остротата със 7 степени, на контраста от –4 до +4, на наситетостта от –4 до +4, на цветовите тонове от –4 до +4. Или пък симулирането при черно-белите снимки на оранжев, неутрален, зелен и червен филтри, или за оцветяване на монохромното изображение в сепия, синьо, червено или зелено. Да, ЕOS 50D може да бъде мощно оръжие при едно добро задапаратно устройство.

Чудото на цифровата фотография – балансът на бяло е представен от режимите: „Автоматичен“, „Дневна светлина“, „Сянка“, „Облачно“, „Изкуствено осветление“, „Луминесцентно осветление“, „Светкавица“, „Ръчен“ и накрая настройка по градуси Келвин. Възможен е автоматичен Bracketing в три снимки през стъпка ±3 нива, както и 9-степенна ръчна корекция в посоките от синьо към смарагден цвят и от магента към зелено. Желаните настройки могат да се запаметяват в My Menu и да се извикват веднага при необходимост. Има ли нужда от коментар?

Визьорът. Пентапризма която „вижда“ 95% (вертикално и хоризонтално) с увеличение 0,95х и има диоптрийна корекция от –3 до +1. Типична за фотоапаратите от висок клас е възможността да се сменят матовите стъкла. Освен със стандартно сложеното в ЕOS 50D, се предлагат още две матови стъкла – с мрежа, и стъкло, предназначено за снимащите главно с ръчно фокусиране. Те се сменят лесно и увеличават удоволствието от снимачната работа.

Дисплеят е чудесен – 3-инчов TFT LCD, с разделителна способност 920 000 пиксела, със 7 нива на яркост, с ъгъл на видимост 160 градуса, с новоразработено двойно антирефлексно покритие. Образите в него са ясни, контрастни и наситени, с отлична детайлност.

Като много съвременни фотапарати, ЕOS 50D поддържа режима Live View, позволяващ ни да наблюдаваме 100% от снимания образ на дисплея на камерата, да виждаме симулация на точността на експозицията, да контролираме хистограмата, да поставяме мрежа на дисплея, при ръчно фокусиране да увеличаваме образа 5х или 10х. Автофокусните му режими са три: на живо (Live mode), бърз режим (Quick mode) и режим за откриване на лица (Face Detection). Live View е полезен при архитектурни снимки, макроснимки, пейзажни снимки, каталожно снимане и др. Огледалото работи много безшумно и спокойно, а в Live View има режим за напълно безшумно снимане.

Не трябва да пропускам и наличието на вградена светкавица, осветяваща равномерно при снимане с обективи до 17 mm и водещо число 13 с време за зареждане 3 s. Безпроблемно е и фотографирането с външни светкавици от серията EX Speedlites, както и безкабелната работа с тях.

Новост в сравнение с 40D е и изхода HDMI за свързване с HDTV монитори.

Само като куриоз ще посоча, че менюто е на 25 езика, между които са корейски, китайски, арабски, румънски и др. За жалост нашият мил, роден български език липсва.

Файловите формати се записват на Compact Flash Type I или II и се подържат UDMA карти памет.

Енергията за живота си ЕOS 50D черпи от литево-йонна акумулаторна батерия.

Това в общи линии са техническите характеристики на ЕOS 50D. Как снима той, ще видим сега в теста, чийто резултати са пред вас.

Всеки тест започвам с анализ на един от най-важните параметри, определящ евентуалното приложение на апарата за професионални задачи – до какъв размер може да се увеличи снимката за офсетов печат, при това с добро качество. Тъй като най-малката необходима разделителна способност за този вид печат е 225 ppi в крайния размер на изображението, а за мастилено-струен принтер, и то при големи увеличения е 150 ppi, следва изводът, че с мастилено-струен принтер може да се отпечата с около 80% по-голямо изображение, отколкото на офсет, без загуба на качество. Това е важно при изработване на копия за изложби, вътрешно оформление на сгради и т.н., и трябва да се има предвид при тълкуване на резултатите.

Разбира се, качеството на увеличение зависи не само от тялото на камерата, но и от качеството на обективите. Големите копия по принцип се гледат от по-голямо разстояние, следователно разликите в качеството до голяма степен не се чувстват. Ето защо мисля, че един среден по качество обектив може да ни даде ориентировъчна представа за възможностите за увеличение. Тестът беше проведен с предоставения ми от Canon България обектив EF-S 18-200/3.5-5.6 IS.

На илюстрация №1 най-отгоре е целият кадър, снет с чувствителност 100 ISO, при стандартни условия, в RAW формат, конвертиран във Photoshop без корекции, а под него са отсечки от средата на кадъра с увеличения до 50, 70 и 100 cm по дългата страна. И трите увеличения са много добри, но на 100 cm увеличение (гледайте го отдалече!) се наблюдава известна много малка загуба на детайл, въпреки общо качественото изображение, запазената тонална структура, полутоновото изграждане. Налага се веднага един особено важен извод – разделителната способност на новата матрица на Canon е толкова висока, по-точно апарата е толкова качествен, че предявява особено високи изсквания към обективите! С други думи – за да се достигне максималното качество на изображението, което може да с получи с ЕOS 50D, са необходими висококачествени обективи! Тестът показа, че и при обективи от типа на EF-S 18-200/3.5-5.6 IS, който не е най-високият връх на технологичното развитие, може да разчитаме на получаване на достатъчно добро изображение.

1uvelichenia

Илюстрация 1. Тест за увеличение. Най-отгоре – целият кадър, под него отсечки от увеличения до 50, 70 и 100 cm по дългата страна. Гледано от по-далеч (както е нормално за такива размери на снимката) при увеличение 100 cm, се наблюдава известна загуба на детайл. За да се постигне максималното възможно качество, което Canon EOS 50D позволява, е необходимо да се работи само с висококачествени обективи.

Изглежда Canon e достигнал предела на увеличаването на броя пиксели в една АPS-C матрица, при който положението на евтините обективи става критично. Това обаче, е естественият ход на усъвършенстването на технологиите. Подобно нещо се получи и при филмовата малкоформатна фотография – разделителната способност на новите филми превишаваше разделителната способност на обективите.

Заключението от всичко това е, че фирмата е създала фотоапарат, чиято разделителна способност безспорно е от най-високо ниво в класа на камерите с матрици APS-C.

Много е интересен въпросът за загубата на детайли при високи чувствителности, типична за всички цифрови апарати, и влиянието на четиристепенното шумопотискане върху предаването на подробностите.

На илюстрация №2 ви показвам тестовите резултати на снимки в RAW формат без корекция. Най-отгоре е увеличение до 70 cm по дългата страна. Под нея последователно са отсечките от същата снимка, но с чувствителност 1600, 3200, 6400 и 12 800 ISO. Видно е, че при 1600 и 3200 ISO образът е запазил детайлите, но при 6400 и 12 800 има вече структурни изменения, причинени от нормалния за такива високи чувствителности шум. И това е разбираемо – RAW изображението е без всякаква корекция. Важният извод е, че когато се снима в RAW формат, детайлът се променя напълно приемливо до 3200 ISO.

2detail raw 100 1600 3200 6400 12800

Илюстрация 2. Тест за шум при високите чувствителности при снимка, направена в RAW формат. Отсечка от увеличение до 70 cm по дългата страна. От горе на долу – 1600, 3200, 6400 и 12 800 ISO. При 1600 и 3200 ISO детайлът видимо се запазва, а при 6400 и 12 800 ISO настъпват структурни изменения поради нормално високият за такива чувствителности при тази големина на матрицата шум.

Да погледнем ситуацията при снимане в JPEG – илюстрация №3. Най-отгоре е отсечка от увеличение до 70 cm по дългата страна от снимка в JPEG, направена със 100 ISO. Под нея вертикално последователно са отсечките от 1600, 3200, 6400 и 12 800 ISО. Хоризонтално са: без шумопотискане, с ниска степен на шумопотискане (Low), с нормално шумопотискане (Normal) и с висока степен на шумопотискане (Strong). Видимо шумът е по-нисък, отколкото в RAW, но какво става с детайлите? Погледнете разработката в червените цветчета – и без шумопотискане има намаляване на шума (все пак това е JPEG, софтуерът обработва образа), детайлът се запазва относително. Но с нарастване на чувствителността при различните степени на шумопотискане детайлът се загубва все повече, шумът действително намалява. Картинката става все с по-малко шум, но все по-мека, „мазна“, бездетайлна. Извод – шумопотискането може да се употребява при най-високите чувствителности много внимателно, само когато няма да се правят по-големи увеличения. В много случаи е по-добре шум, отколкото образ с малка детайлизация. Всъщност всичко е въпрос на лична преценка на фотографа. В определени случаи, когато шумът е изобразително-изразно средство, аз бих снимал на много високи чувствителности в RAW и бих премахнал цветния шум във Photoshop.

3detail jpeg i NR

Илюстрация 3. Тест за шум при високите чувствителности при снимка, направена в JPEG формат. Най-горе – отсечка от увеличение до 70 cm по дългата страна на снимка, направена при 100 ISO. От горе на долу 1600, 3200, 6400 и 12 800 ISO. От ляво на дясно – без шумопотискане, с ниска степен на шумопотискане (Low), с нормална (Normal) и висока степен на шумопотискане (Strong).

Разликата на нивото на шум, изследвано по познатата от всички тестове методика, между фотография, снета в RAW и JPEG може да видите и на илюстрация №4, където вляво е RAW, а вдясно –  JPEG без шумопотискане. Отгоре надолу е шумът при 100, 200, 400, 800, 1600, 3200, 6400 и 12 800 ISO.

4shum raw vs jpeg

Илюстрация 4. Тест за шум. В лявата колона – в RAW, в дясната – в JPЕG, без шумопотискане.

Илюстрация №5 пък представя влиянието на различните степени на шумопотискане, аналогични на разгледаните по-горе. Ясно е, че при големи равни области в изображението (небе, стена, фон и т.н.) от 3200 ISO нагоре ще има изразен шум. По-добре е 6400 и 12 800 ISO да се снимат в JPEG с ясното разбиране за загуба на детайли. Извод – наличието на много високи чувствителности е постижение за конструкторите на ЕOS 50D, но въпреки подобрената структура на матрицата, нивата на шум не са ниски, и 6400 и 12 800 ISO трябва да се употребяват само при изключително тежки светлинни условия. Бих добавил, драги читатели – все пак по-добре е, че ги има!

10noise reduction

Илюстрация 5. Тест за влиянието на различните степени на шумопотискане, направен аналогично на този, показан на ил. 3. Извод – от 3200 ISO нагоре шумът е достатъчно изразен, поради което чувствителностите 6400 и 12 800 ISO трябва да се използват само в краен случай.

Сега за автофокуса. Искам категорично да повторя написаното по-горе – ЕOS 50D фокусира значително по-бързо, по-точно и по-прецизно от ЕOS 40D, дори и при по-ниска осветеност. Истинско удоволствие е с него да се снима репортажно. И следящият автофокус в серийните снимки работи добре – илюстрация №6. Добрият автофокус, необходим за редица фотографски задачи, може да бъде една от основните причини ЕOS 50D да бъде предпочетен пред ЕOS 40D или други апарати от този клас. Това, както и фактът, че могат да се правят по-големи увеличения без или с малка интерполация, са важни предимства на камерата.

5seria

Илюстрация 6. Тест за следящия автофокус и серийните снимки. Canon EOS 50D работи със скорост 6,3 снимки/s и може да записва до 90 JPEG или 16 RAW кадъра

Балансът на бяло. На илюстрации №7 са резултатите от теста за баланса на бяло, който за мен не е решаващ, тъй като напредналите, знаещите фотографи работят главно в RAW формат. И все пак искам да споделя, че автоматичния баланс при лампи с нажежаема жичка работи, както при повечето тествани цифрови фотоапарати, незадоволително. Режимите „Изкуствено осветление“ и „Ръчна настройка“ ликвидират успешно този проблем. Извод – не работете с автоматичен баланс при фотографиране на осветление от лампи с нажежаема жичка.

wb

Илюстрации 7. Тест за баланс на бяло – при изкуствено осветление (лампи с нажежаема жичка) в автоматичен режим, в режим „Изкуствено осветление“ (горе от ляво на дясно), в ръчен режим и на дневна светлина в автоматичен режим (долу от ляво на дясно)

Относно цветовъзпроизвеждането мога да кажа, че цветовете, получени с ЕOS 50D са леко приятно пренаситени, без да изискват някаква допълнителна обработка – нещо, което не се среща често при огледално-рефлексните цифрови фотоапарати. Снимките, направени в един мрачен софийски ден и отпечатани тук, доказват това.

За съжаление не можах да сравня динамиката с ЕOS 40D, защото в момента не разполагах с него, но моето впечатление, че без използване на режима за оптимизирането ù, ЕOS 50D отстъпва малко на ЕOS 40D. По принцип софтуерното оптимизиране на динамиката винаги е свързано с повече подробности и повече шум в тъмните места и трябва да се прилага умерено.

И сега обобщението.

Предимства:

» Качествена изработка.
» Метално, прахо- и влагозащитено тяло.
» Нова CMOS матрица с разделителна способност 15,1 Мпиксела.
» Нова конструкция на микролещите без разстояние между тях.
» Чувствителности до 12 800 ISO.
» Нов процесор DIGIC 4.
» Бързи серии с 6,3 снимки/s до 90 JPEG и 16 RAW файла.
» Затвор със скорости до 1/8000 s.
» Нова система за почистване на матрицата.
» 9-точкова автофокусна система.
» Нов режим за микронастройка на обективите.
» Коригиране на винетирането в самата камера.
» 4-степенно оптимизиране на динамиката.
» 4-степенно шумопотискане при високи чувствителности.
» Шумопотискане при дълги експозиции.
» Нов режим СА (Creative Auto).
» Приятно цветопредаване.
» Добър визьор със сменяеми матови стъкла.
» Дисплей с разделителна способност 920 000 пиксела и 7 нива на яркост.
» Live View с три режима и възможности до 10х увеличение при ръчно фокусиране.
» HDMI изход за свързване с HDTV монитори.
» Безшумно и спокойно работещо огледало.

Недостатъци:

» Шум при високите чувствителности.
» Недобър автоматичен баланс при лампи с нажежаема жичка.
» Неудобен бутон за включване.
» Загуба на детайли при високите чувствителности и шумопотискане.
» Изисква много качествени скъпи обективи (недостатък от гледна точка на инвестиране само у нас).

Всъщност за кого е тази камера? За фотографите, търсещи съвременен цифров апарат с качествена изработка, с много бърз и точен автофокус, с възможности за увеличения без голяма интерполация, с бързи серийни снимки, с добър визьор и дисплей, с коригиране на винетирането и фина настройка на обективите към тялото, с Live View, с добро цветопредаване, с високи чувствителности и др. За фотографите, търсещи сигурен инструмент за осъществяване на своите образни мечти. Canon EOS 50D е апаратът за тях.

доц. Петър Абаджиев

okIMG_1325

Снимката е направена с обектив 18-200/3.5-5.6 IS, с 400 ISO, бленда 8, скорост 1/125 s и фокусно разстояние 24 mm

okIMG_1337

Чувствителност 400 ISO, бленда 3,5, скорост 1/25 s и фокусно разстояние 18 mm

okIMG_1228

Чувствителност 400 ISO, бленда 5,6, скорост 1/100 s и фокусно разстояние 40 mm



Напиши коментар



Коментарите се публикуват след одобрение от страна на администраторите и модераторите на сайта. Администрацията не поема ангажимента да публикува всеки получен коментар и не дължи обяснение защо даден коментар е публикуван или не.

Полетата със звездичка са задължителни.



Последни тестове