Casa del mare
Езерото
Creative Design

Canon EOS 5D Mark II – достойният наследник на EOS 5D

В категории Canon, Фотоапарати DSLR
Добавено на 02.01.2010 @ 11:01
Разгледан общо 8586 пъти, 2 пъти днес

Zagl

Напоследък явно ми върви да тествам наследници на популярни и обичани цифрови фотоапарати. Неотдавна публикувах резултатите от тестовете на EOS 50D, а сега отново благодарение на любезното съдействие на Canon Bulgaria имах възможността, макар и за кратко време, да изживея удоволствието да фотографирам с най-новото „чедо“ на фирмата – наследника на 5D, който всички очаквахме с любопитство и надежди – Canon EOS 5D Mark II. Той се „роди“ като следствие от жестоката конкурентна война в средния ценови сегмент (около 2500 евро) на пълноформатните цифрови фотоапарати, където от юли 2008 г. Nikon D700 и от октомври Sony Alpha 900 се разхождаха необезпокоявани и самоуверени. Но ето, конструкторите на Canon ни показаха своят нов апарат и заявиха ясно, че няма да се предадат. От всичко това печелим само ние – фотографите, защото все по-качествени и по-достъпни ценово цифрови фотоапарати стават наши инструменти за пресъздаване на света, който ни заобикаля, за изразяване в образи на идеите, чувствата и мислите, които са в нас.

Сега да ви представя Canon EOS 5D Mark II. Както EOS 50D приличаше на EOS 40D, така и EOS 5D Mark II е подобен на EOS 5D. Той е запазил всичко добро от предшественика си. Забележителното в него е силното излъчване на стабилност, здравина и дълготрайност, каквато имаха старите висококачествени филмови апарати. Тялото е от неръждаема стомана и магнезиева сплав, размерите (152х113,5х75 mm) и теглото (810 g) му са в рамките най-доброто и най-удобното. Най-важните места имат гумени уплътнения, предпазващи камерата от прах и влага. Върху тялото са изнесени най-важните за практиката елементи за управление на снимачния процес – режимите на измерване на експозицията, балансът на бяло, настройката на режимите на автофокуса, серийните снимки, чувствителността, контролът върху дълбочината на остро изобразяваното пространство (DOF), снимачните програми, увеличаване и намаляване на разглежданите снимки и т.н. Горният втори дисплей улеснява още повече работата на фотографа. Безупречна изработка, безупречен дизайн и ергономичност!

Матрицата на EOS 5D Mark II има 8,3 Мпиксела повече от „брат“ си EOS 5D. Тя е CMOS с 21,1 Мпиксела и е голяма точно колкото един малкоформатен филмов негатив – 24х36 mm. Разделителната способност на снимките е 5616×3744 пиксела и може да се записват в RAW и JPEG формат. Ако не е необходима толкова висока разделителна способност, има още два варианта – sRAW1 с 3861×2575 пиксела (9,9 Мпиксела) и sRAW2 с 2784×1856 пиксела (5,2 Мпиксела). И JPEG форматът има по-малки варианти – JPEG М с 4080×2720 пиксела (11 Мпиксела) и JPEG S с 2784×1856 пиксела (5,2 Мпиксела), като всички JPEG варианти са с две степени на компресия. RAW форматът не може да се конвертира в камерата до JPEG.

CMOS

Конструкцията на матрицата е близка до тази на EOS-1Ds Mark III, като подобно на EOS 5D има подобрения в микролещите, намаляващи междупикселните разстояния, а това несъмнено подобрява качеството на изображението. Матрицата на EOS 5D Mark II е с двойно отстраняване на праха върху нея – аналогично на EOS 50D. Само да припомня най-общо – антистатичен флуоритов слой затруднява задържането на прашинките върху матрицата, ако все пак някоя се „осмели да кацне“, силна моментна вибрация я изхвърля безпощадно. А ако въпреки всичко това, някоя остане, нейното положение се регистрира софтуерно и по-късно при обработката се заличава.

EOS 5D Mark II е вторият огледално-рефлексен апарат на Canon, който работи с новия процесор DIGIC 4. Той дава възможност за 14-битова обработка на данните, серийни снимки със скорост 3,9 сн./s, качествено цветовъзпроизвеждане и острота, корекция на винетирането и нещо съвсем ново – заснемане на HD видеоклипове.

DIGIC4

Всички Canon EF обективи могат да се закрепват и да работят с EOS 5D Mark II. Внимание – обективите от серията Canon EF-S не са пригодни за него.

Режимите на автофокуса са общоприетите за този клас фотоапарати. Те са: фокусиране при всяка снимка (One shot AF), следящ автофокус (AI Servo AF), постоянно фокусиране (AI Focus AF) и ръчен автофокус (Manual Focus). Самото автофокусиране става с 9-точков CMOS датчик и 6 невидими асистиращи AF точки. Централната точка е кръстообразна, а измерването става при 100 ISO от –0,5 до –18 EV. Точките на измерване се управляват автоматично или ръчно. Питам се защо кръстообразната точка е само една – в EOS 40D например, те са 9…

Много полезна е фината автофокусна настройка в тялото, която се извършва чрез софтуера на камерата. Тя коригира евентуалните малки неточности при различните сменяеми обективи. В програмата са заложени данни и за 20 обектива на Canon.

И още нещо важно – в EOS 5D Mark II има софтуерно премахване на винетирането – чудесна функция!

Измерването на експозицията е напълно достатъчно и при изпълнение на най-сложни фотографски задачи. То е 35-зоново TTL измерване и има всички режими за добра, спокойна и ефективна работа – общо 35-зоново измерване, (частично измерване – 8% от центъра), спотово (3,5% от центъра, маркирано от кръгчето във визьора) и измерване с приоритет на централната част от кадъра. TTL 35-зоновото измерване е свързано с AF точки. Като прибавим към това възможната компенсация на експозицията с ±2 EV и стъпка 0,3 или 0,5 EV и фотографския клин (Bracketing) също с корекция ±2 EV, която може да се разшири до ±4 през стъпка 0,3 или 0,5 EV, ако се комбинира с компенсацията на експозицията. Видна и ясна е безпроблемната работа в това отношение.

Точната експозиция се осъществява чрез пердеобразен метален затвор, който гарантирано „живее“ до 150 000 снимки. Обхватът на скоростите е от 30 s до 1/8000 s и В през стъпка 0,3 или 0,5 EV. Синхронизационната скорост на EOS 5D Mark II е 1/200 s. EOS 5D Mark II няма вградена светкавица.

Чувствителностите са с много широк диапазон, немислим при филмовата фотография – от 100 до 6400 ISО, който може да се разшири до 50 ISО (L1) и до 12 800 ISO (H1) или 25 600 ISO (H2)! Автоматичната настройка обхваща чувствителности 100–3200 ISO, а когато експозицията се настройва ръчно, чувствителността автоматично се нагласява на 400 ISO. Нещо много интересно, което установявам за първи път – големината на записания JPEG L файл зависи от чувствителността. Един и същ обект сниман при 100 ISO е 4,95 Мбайта, при 200 ISO – 5,6 Мбайта, при 400 ISO – 5,65 Мбайта, при 800 ISO – 6,35 Мбайта, при 1600 ISO – 6,35 Мбайта, при 3200 ISO – 6,35 Мбайта, 6400 ISO – 8 Мбайта. Това може да се обясни с неизбежната поява на шум, който повишава количеството информация, съдържаща се в изображението.

Балансът на бяло е подобен на всички камери от този клас и включва следните настройки: „Автоматичен“, „Дневна светлина“, „Сянка“, „Облачно време“, „Изкуствено осветление“ (лампи с нажежаема жичка), „Луминесцентно осветление“, „Светкавици“, ръчна настройка и нагласяване по градуси Келвин (2500–10 000 K през стъпка 100 K). Апаратът предлага и 3-снимков Bracketing на баланса на бяло.

Освен класическите (и най-важни за професионалиста и добрия любител) снимачни режими „Програма“, „Приоритет на скоростта“, „Приоритет на блендата“ и „Ръчна настройка“, в EOS 5D Mark II са включени и готови програми за портрет, пейзаж, вярно или неутрално цветовъзпроизвеждане, монохромна снимка (при черно-бялата и с имитация на жълт, оранжев и зелен филтър), както и 3 определени от фотографа персонални режима. Интересен е и режимът Creative Auto – един вид разширена пълна автоматика с плъзгачи за настройване на остротата на задните планове и общата плътност на изображението.

Структурните качества на снимката също са управляеми в EOS 5D Mark II. Безпроблемно се коригират остротата, контрастът, наситеността, цветовият тон, разработката в светлите тонове. Както в много цифрови фотопарати, и в EOS 5D Mark II има режим за подобряване на динамиката. Не липсва и шумопотискането при дълги експозиции и високи чувстителности. Доколко е ефективно, ще видим в резултатите от теста.

EOS 5D Mark II има великолепен пентапризмен визьор с диоптрийна поправка от –3 до +1, който „вижда“ 98% от бъдещето изображение с увеличение 0,71x. Матовото стъкло, подобно на EOS 50D може да се сменя със същите сменяеми матови стъкла. Огледалото може да се повдига в горно положение, за да се избегнат напълно и без това минималните вибрации при снимането.

Едно от условията за бърза и сигурна работа е достатъчната информация за настройките на снимачния процес във визьора. При EOS 5D Mark II едва ли някои би имал основание за недоволство. Поглеждайки вътре, виждаме ясно и определено следните данни: информация за автофокуса (точките на измерване), информация за експозицията (скорост, бленда, ISO, коригиране на експозицията, областта на мерене), информация за светкавицата (зареждане, синхронизационна скорост, коригиране на силата), информация за изображението (корекция на баланса на бяло, състояние на картата, монохромно снимане, серийно снимане, разработката в светлите тонове).

В дисплея на EOS 5D Mark II има значителни подобрения в сравнение с 5D. Най-напред диагоналът му е 3 инча (2,5 инча при EOS 5D). Още по-важно е, обаче, че разделителната способност е 920 000 пиксела срещу 230 000 пиксела на EOS 5D. Има 3 автоматични и 7 ръчно настройвани нива на яркост. Благодарение на добрата се конструкция, той е устойчив на механични въздействия и слабо чувствителен към пръстови отпечатъци, прах и др.

Както вече споменах, екранът има 3 нива на яркост, вижда се добре и при 170° и е с двойно антирефлексно покритие. Като следствие от всичко това снимките се изобразяват значително по-остро, с по-верни цветове и може да се оценяват по-добре. Когато фотографиите се разглеждат на дисплея, се посочва и мястото на автофокусиране.

Live View, т.е. снимане чрез дисплея, е вече един познат и приет режим в доста цифрови фотоапарати режим. Само този, който е снимал, лежейки на влажната земя може истински да оцени наличието му в EOS 5D MarkII.

В режим Quick-AF огледалото, което е вдигнато, от горно положение се връща за много кратък момент на мястото си и чрез полупрозрачната си част довежда образа до AF сензор, който фокусира изображението посредством 9-точковия CMOS датчик и 6-те невидими асистиращи AF точки. След фокусирането огледалото отново се връща в горно положение и след като натиснем бутона за снимане се създава нашият нов шедьовър. Целият процес е много кратък, но не е тих, защото е свързан с типичния шум на движението на огледалото. Затова конструкторите на Canon предлагат добро лекарство – има безшумни режими 1 (със забавен удар на огледалото) и 2 (всички функции на фотоапарата са „замръзнали“, докато бутонът не се пусне обратно). Така ние определяме до кой момент камерата е безшумна.

Другият режим Live-AF функционира по-различно и напомня фокусирането при компактните цифрови фотоапарати. Огледалото се намира неподвижно в постоянно горно положение и образът достига директно до матрицата, където се фокусира както при „сапунерките“.

Към тези два режима се добавя и трети – Face Detection, с възможност за разпознаване на лица, които се ограждат с рамка в дисплея. Ако лицата са много, може ръчно да се определи къде да бъде фокусът. Истинското удоволствие е ръчното фокусиране. Мястото, което се фокусира може да се увеличи 5 или 10х и така се определя по-сигурно и по-точно.

Серийни снимки. Не може да се каже, че EOS 5D Mark II има особено бързи серийни снимки – те са 3,9 снимки/s. Броят на снимките при Large/Fine JPEG е 78, а при RAW – 13. Снимащите основно спортни фотографии или снимки на животни очевидно ще са малко недоволни, но за всички останали тази скорост не е проблем. Не бива да забравяме, че файловете при 21,1 Мпиксела са големи.

Много се говори за снимането на HD клипове с EOS 5D Mark II. Аз не съм специалист в тази област и не мога да си позволя коментарии. Искам само да дам техническите данни – те са впечатляващи. Снима се през Live View, като видеоформатът е MPEG4 с разширение mov. Разделителната способност е 1920×1080 пиксела при съотношение на страните на кадъра 16:9, като продължителността на записа е до 12 min. При 640×480 пиксела и съотношение на страните на кадъра 4:3 може да се записва до 24 min. Максималната големина на файла е 4 Гбайта, а скоростта – 30 кадъра/s. Звукът се записва или с вграден моно микрофон, или с външен чрез 3,5 mm стерео микрофонен жак. По всичко личи, че тази новост в цифровите апарати ще бъде един пример и за другите фирми производители. И все пак мисля, че ако главната дейност е създаване на видеоклипове, е по-добре да се купи HD видеокамера, а видеокачествата на EOS 5D Mark II да са странична възможност за създаване на инцидентни висококачествени къси филми. Това безспорно разширява възможностите за приложение на EOS 5D Mark II за по-широк кръг потребители.

Цветовите пространства, с които камерата работи са sRGB и Adobe RGB.

Степените на свобода, които фотоапаратът предлага на най-претенциозните фотографи, се характеризират с големия брой персонални функции (25) със 71 настройки, разпределени в 4 групи. Едва ли бих могъл да ги изредя…

Фотографиите се записват на Compact Flash I или II карти памет, като се поддържат и високоскоростните UDMA. Съотношението цена–качества е много добро – може би тук се крие и част от пазарния успех на Canon.

И така, да видим резултатите от теста. Снимките са направени с обектив EF 50/1.4L, а повечето от външните – с EF 70-200/2.8L.

Преди всичко разглеждам изключително важните за професионалната работа възможности за увеличения при минималната необходима разделителна способност за офсетов печат 225 ppi. На илюстрация 1 е показан целият тестов кадър, сниман както винаги при стандартни условия.

Uvelichenie_Full

Ил. 1. Цял кадър

На илюстрация 2 са представени от ляво на дясно отсечки от увеличения до 50, 70 и 100 cm по дългата страна в RAW формат, а след тях, отделени с черна линия, увеличения до 100 cm от JPEG без шумопотискане. От горе на долу са отсечките с повишаване на чувствителността – 100, 200, 400, 800, 1600, 3200, 6400, 12 800 и 25 600 ISO.

Uvelichenie_RAW-vs-JPG

Ил. 2. Отсечки от увеличения до 50, 70 и 100 cm по дългата страна от кадър, заснет в RAW формат. С черна линия са отделени отсечки от увеличения до 100 cm от JPEG файл без шумопотискане

Интересни изводи се налагат от тази илюстрация. Най-напред – изображението в RAW формат е по-остро при всички чувствителности, но и с повече шум от това в JPEG при 100 cm увеличение. Това трябва да се има предвид, когато се снима с цел да се правят по-големи увеличения – фотографиите ще имат повече детайли, повече острота.

За 100 cm увеличение е най-добре да се работи със 100 и 200 ISO. Ако увеличенията са до 70 cm, може да се снима и до 1600 ISO, та даже с малък компромис до 3200 ISO. Добри възможности!

При най-високите чувствителности 12 800  ISO и 25 600 ISO допустимите увеличения са доста под 50 cm, а при 6400 ISO до 50 cm. Отпечатах снимки, направени с 12 800 и 25 600 ISO. 12 800 ISO даде задоволителни резултати до А4, а 25 600 ISO – до А5. И така – за много големи увеличения снимайте в RAW формат и със 100 и 200 ISO. Ако увеличенията ще са до 30х40 cm снимайте спокойно до 6400 ISO!

Особен интерес за мен представляваше въпросът за приложимостта на 12 800 и 25 600 ISO в случай на използване на шумопотискащи софтуери в камерата и извън нея. На илюстрация 3 от ляво на дясно са представени отсечки от увеличения до 70 cm, снимани в следната последователност: без шумопотискане, с най-малко шумопотискане (Low), със средно шумопотискане (Normal) и с най-силно шумопотискане (Strong). От горе на долу са 6400, 12 800 и 25 600 ISO. Особено ясна е тенденцията на загуба на детайли с нарастване на шумопотискането. И докато 6400 ISO има все пак относително добри детайли и относително приемлив шум при най-малко шумопотискане (Low), а 12 800 ISO при средно шумопотискане (Normal), то при това увеличение 25 600 ISO при всичките нива на шумопотискане показва неприемливи резултати. Много предпазливо трябва да работим с тези чувствителности и с нивата на шумопотискане! Ако се наложи, аз бих снимал в краен случай с до 12 800 ISO със средно шумопотискане (Normal) за увеличения до А4, а с 25 600 ISO най-много до А5.

Noise-Reduction-v-kamerata-na-JPG-6400-25600ISO

Ил. 3. Отсечки от увеличения до 70 cm от кадри, заснети без шумопотискане и с шумопотискане в режими Low, Normal и Strong (от ляво на дясно)

А какво биха направили специалните софтуери за шумопотискане? За да установя тяхното влияние върху образа, използвах известния NoiseWarе. Много любопитно беше да се види как преработва шума при малко и голямо увеличение.

На илюстрация 4 показвам отсечки от увеличение до 10х15 cm от JPEG, сниман с 12 800 ISO. Отгоре е изображението без шумопотискане, а отдолу – обработено със стандартните настройки на NoiseWarе. Трябва да подчертая, че в това твърде малко увеличение шумът не се чувства силно и че изображението има добри структурни характеристики и е приемливо и в двата варианта. Подобно е и положението при 25 600 ISO (илюстрация 5), като предпочитание бих дал на обработената снимка.

Noise-Reduction_12800-ISO_10x15

Ил. 4. Отсечки от увеличения до 10х15 cm от снимка, заснета с 12 800 ISO и  25 600 ISO, без шумопотискане и  с шумопотискане в NoiseWare

Noise-Reduction_25600-ISO_10x15

Ил. 5. Отсечки от увеличения до 70 cm от снимка, заснета с 12 800 ISO и  25 600 ISO, без шумопотискане и  с шумопотискане в NoiseWare

Съвсем друго е положението с отсечки от увеличението до 70 cm – илюстрация 6 (12 800 ISO) и 7 (25 600 ISO). Безспорно е, че и двете снимките „издишат“ при това увеличение. И докато при 12 800 ISO NoiseWarе мъничко помага, при 25 600 ISO резултата е недобър. Все пак и софтуерите за шумопотискане имат своите граници на възможности. Отново налагащият се извод – 12 800 ISO и 25 600 ISO са приложими само в краен случай и за неголеми увеличения – както написах по-горе, съответно до А4 и А5. Но да подчертая – тези чувствителности са немислими за филмовата класическа фотография и дори и в този си вид са голямо постижение за цифровата фотография!

Noise-Reduction_12800ISO_70-cm

Ил. 6. Отсечки от увеличения до 70 cm от снимка, заснета с 12 800 ISO, горе – без шумопотискане, долу – с шумопотискане в NoiseWare

Noise-Reduction_25600ISO_70cm

Ил. 7. Отсечки от увеличения до 70 cm от снимка, заснета с 25 600 ISO, горе – без шумопотискане, долу – с шумопотискане в NoiseWare

Връзката между шума и чувствителностите се вижда на илюстрация 8. От горе на долу са 100, 200, 400, 800, 1600, 3200, 6400, 12 800 и 25 600 ISO, вляво RAW формат, вдясно – JPEG. Тази илюстрация потвърждава отново факта, че шумът при най-високите чувствителности е значителен, но не е пречка за получаване на изображения, подходящи за печатно производство.

Noise_RAW-i-jpg

Илюстрация 8. Тест за шум – в лявата колона в RAW формат, в дясната –
в JPEG.

Ил. 8. Тест за шум – в лявата колона в RAW формат, в дясната – в JPEG

При анализиране на резултатите от изследването на шума се натъкнах на интересен факт. Шумопотискането от 100 до 3200 ISO е по-агресивно в тъмните места, докато светлите почти не се засягат. Това води до известна загуба на детайли в тъмните области, но запазва добре разработката в светлите и средните плътности.

Серийните снимки със скорост 3,9 снимки/s, които EOS 5D Mark II прави дори с тези големи файлове, са приятна и удобна възможност за добър избор на фотографии. Като прибавим към това и добрия следящ автофокус, стават ясни възможностите за добра репортажна работа. Илюстрация 9 е показателна за това. И все пак ми се искаше скоростта да е поне 5 снимки/s… Ами, разглезени от съвременните постижения, като че ли започнахме да искаме прекалено много.

Autofocus

Ил. 9. Тест за следящия автофокус в режим на серийни снимки

По отношение на цветовъзпроизвеждането може да се каже, че в автоматичен режим балансът на бяло (илюстрация 10) е в рамките на нормалното – добър баланс при дневна светлина и не много добър при изкуствена. Решението за изкуствена светлина е настройка чрез готовия режим или чрез ръчно му нагласяване. Конкурентите на EOS 5D Mark II не са по-добри в автоматичния режим или нагласяване по градуси Келвин (2500–10 000 K).

wb

Ил. 10. Баланс на бяло в автоматичен режим на дневна светлина (вляво) и на изкуствено осветление (вдясно)

И накрая – традиционното обобщение.

Предимства:

» Нова пълноформатна CMOS матрица с разделителна способност 21,1 Мпиксела
» Подобрена структура на микролещите
» Нов качествен процесор DIGIC 4
» 14-битова обработка на изображението
» Фина автофокусна настройка
» Софтуерно премахване на винетирането
» Безупречен шум до 1600 ISO, добър до 6400 ISO
» Чувствителности с широк диапазон – до 25 600 ISO
» Режим за подобряване на динамиката
» Добър пентапризмен визьор
» Качествен 3-инчов дисплей с разделителна способност 920 000 пиксела
» Възможност за снимане през дисплея – режим Live View
» Снимане на HD видео
» Bracketing с корекция ±4 EV (корекция на експозицията)
» Автоматично почистване на матрицата
» Голямо разнообразие на персонални настройки
» Значително опростено меню за управление

Недостатъци:

» Една кръстообразна AF точка
» Няма вградена светкавица
» Няма вграден в камерата RAW конвертор
» Няма помощна светлина за автофокуса при лоши светлинни условия
» Няма възможност за използване на обективи от апарати с APS матрици
» Висок шум и загуба на детайли при 12 800 ISO и 25 600 ISO
» Серийни снимки със скорост 3,9 снимки/s

Най-общо казано може да се направи изводът, че EOS 5D Mark II един много добър, конкурентноспособен апарат със сполучливо и умно съотношение между големина на матрицата, разделителната способност и цената – достоен наследник на вече легендарния EOS 5D.

Доц. Петър Абаджиев

MG_4269

Пълноформатната матрица с нова конструкция, новият процесор DIGIC 4 и режимът за подобряване на динамиката създават наситени естествени цветове и висока детайлност на изображението

MG_4163

Скорост 1/20 s, бленда 1,4, 1000 ISO

MG_3176

Скорост 1/400 s, бленда 2,8, 500 ISO

MG_4259

Скорост 1/125 s, бленда 4,5, 800 ISO

MG_3540

Скорост 1/1000 s, бленда 5,6, 500 ISO

MG_3527

Скорост 1/500 s, бленда 5,6, 320 ISO

MG_3523

Скорост 1/400 s, бленда 5,6, 320 ISO



Коментари към “Canon EOS 5D Mark II – достойният наследник на EOS 5D”

  1. margarita mandrajieva
    януари 3rd, 2011 16:45
    1

    Byah fen na sp.Digital Photo-Video,sega stanah fen na tozi sait.Radvam se,4e 6te moga da 4eta statii napisani ot kompetentni hora.Byah stydentka pri doc.Abadjiev i se radvam,4e oby4enieto mi pri nego 6te prodalji,makar i zado4no.

Напиши коментар



Коментарите се публикуват след одобрение от страна на администраторите и модераторите на сайта. Администрацията не поема ангажимента да публикува всеки получен коментар и не дължи обяснение защо даден коментар е публикуван или не.

Полетата със звездичка са задължителни.



Последни тестове