Casa del mare
Езерото
Creative Design

Canon PowerShot G11 – завръщането

В категории Фотоапарати компактни
Добавено на 14.01.2010 @ 21:11
Разгледан общо 5030 пъти, 1 пъти днес

Zagl

Публикува се с любезното съдействие на сп. Computer

Вероятно първия въпрос, който бихте си задали, поглеждайки заглавието на тази статия, би бил за нейното подзаглавие. Няма да ви държа в напрежение – името „Завръщането“ е продиктувано от два факта, единият от които вероятно е учудващ за повечето фенове на компактните камери на Canon – намаляването на разделителната способност от 14 на 10 Мпиксела в сравнение с предишния модел PowerShot G10. Второто, което ме накара да поставя такова заглавие, е завръщането на въртящия се дисплей – една много ценна характеристика, чиято липса се чувства осезателно в G10. Но за всичко това ще стане въпрос по-нататък.

Когато взех в ръцете си любезно предоставения ми за тестване от Canon Bulgaria PowerShot G11, в мен нахлуха спомени отпреди 9 години, когато беше моето „прохождане“ в снимането с цифров фотоапарат. Моделът, с който направих първата си цифрова снимка, беше родоначалникът на вече толкова популярната серия G на Canon – Canon PowerShot G1. За онова време той беше с изключителни характеристики – разделителна способност 3,1 Мпиксела, матрица с големина 1/1,8 инча, обектив с 3-кратно оптично увеличение и максимална бленда 2, максимална скорост 1/1000 s, най-висока чувствителност 400 ISO и въртящ се дисплей с диагонал 1,8 инча. Девет години и осем модела по-късно пред нас е най-новият представител на серията G – Canon PowerShot G11 със сензор с разделителна способност 10 Мпиксела и големина 1/1,7 инча, обектив с 5-кратно оптично увеличение и максимална бленда 2,8, максимална скорост 1/4000 s, най-висока чувствителност 3200 ISO и въртящ се дисплей с диагонал 2,8 инча. Прогресът е повече от очевиден, но вероятно ще се намери някой, който би казал, че тези параметри са отстъпление в сравнение с предишния модел – PowerShot G10. Да видим дали този някой е прав.

В сравнение с PowerShоt G10, чиято разделителна способност е 14 Мпиксела, при PowerShot G11 тя е 10 Мпиксела, при това на абсолютно еднакви 1/1,7-инчови матрици. Предимство ли е това или недостатък? Намаляването на разделителната способност, според мен, е важна крачка в посока на здравия смисъл. Canon заслужава уважение за тази смела постъпка, при това в условия на ожесточената конкуренция на пазара, където бушува мегапикселна война под лозунга „Повечето е по-добро“. С това си решение компанията безапелационно доказва, че за нея далеч по-важно е качеството, отколкото количеството, а за това можем само да им свалим шапка. И още – много силно се надявам, че и други производители ще последват примера на Canon, като намалят разделителната способност на своите компактни цифрови камери за сметка на подобряване на динамичния диапазон, детайлността, цветовите и тонални характеристики на изображението и повишаване на производителността.

Втората причина, поради която онзи същият някой би казал, че с G11 Canon регресира, е големината на дисплея – при G10 диагоналът му е 3 инча, а при G11 – 2,8 инча. Като цифри и това е отстъпление макар и само с нищожните 0,2 инча, но за сметка на това пък компанията е върнала може би най-ценното, с което се отличаваше G серията и което осезателно липсва на G10 – въртящия се дисплей, изключително удобство, което може да оцени само често снимащият напреднал фотограф.

Дизайн. Canon PowerShot G11 е изпълнен в класически ергономичен дизайн, осигуряващ максимално удобство на работа. Черният цвят и ъгловатите линии на тялото създават впечатлението за солидност и надеждност, а по време на работа това се потвърди. От дясната страна на корпуса е поставена удобна ръкохватка, която не се плъзга и позволява апаратът да се държи устойчиво. Управлението гарантира мигновен достъп до всички най-необходими настройки и напомня огледално-рефлексна камера. На мен най-много ми хареса въртящият се селектор за бърза смяна на чувствителността – изключително добро попадение на Canon! В горната дясна част на тялото освен спусъка се намират още три управляващи диска – за избор на режимите, превключване на чувствителността и корекция на експозицията. Интересното е, че всички тези дискове са с различна височина, така че фотографът може бързо и лесно да управлява настройките пипнешком, без да отделя окото си от визьора. И още нещо съвсем немаловажно – всички маркировки, с изключение на зелените за избор на автоматични настройки, са направени с бял цвят и се виждат ясно и отчетливо дори в условия на ниска осветеност.

PowerShot G11_top

Двата въртящи се селектора – за избор на чувствителността и за компенсация на експозицията, са нововъведенията в PowerShot G11, които ми харесаха най-много

PowerShot G11_2

Елементите за управление на задната страна на тялото са разположени с оглед удобството на работа с ръчни настройки. Традиционният 4-позиционен джойстик е заменен с кръгъл селектор, който позволява бързо задаване на параметрите на експозицията и контролиране на други функции. Останалите елементи на задната част на тялото са традиционни – тук се намират бутоните за достъп до менюто, управление на режимите на дисплея, включването на оптичната стабилизация, преходът между режимите на снимане и възпроизвеждане на дисплея и др. Над 2,8-инчовия въртящ се дисплей е разположен оптичният визьор – макар изображението в него да е малко и да не е толкова удобен, както при DSLR камерите, той е изключително необходим при ярка слънчева светлина и наличието му може да е само от полза.

Сензор. Както вече споменах, лично аз съм много доволна от намаляването на разделителната способност на камерата, а не нейното увеличаване за сметка на намаления размер на пикселите. Изкуствено повишената разделителна способност за сметка на размерите на пикселите водят влошаване на динамичния диапазон и детайлизацията, увеличаване на шума и пораждат нуждата от създаване на комплексни обективи, длъжни да проектират светлината върху матрицата по по-сложен път.

Процесор. Усъвършенстваната технология за обработка на изображението в мощния процесор от последно поколение DIGIC 4 ще оценят както професионалните фотографи, така и любителите. Сред подобренията следва да се отбележи модернизацията на интелигентната корекция на контраста (i-Contrast), която оптимизира динамичния диапазон на изображението, предотвратява загубата на детайли в най-тъмните и появата на преосветени места в най-светлите области на изображението. Функцията i-Contrast може да се използва в сложни светлинни условия с голяма разлика между светлите и тъмните участъци на сцената, както и за портрети на фона на пейзаж. Освен че обработва големи файлове с висока скорост, новият процесор DIGIC 4 допринася и за повишаване на качеството на снимките, като следи за правилното цветопредаване и се бори с цветовия шум.

Обектив. Петкратното оптично увеличение на PowerShot G11 обхваща диапазона 28–140 mm (еквивалентно на 35 mm филм). Минималното фокусно разстояние от 28 mm позволява камерата да се използва ефективно в тесни помещения и при снимането на пейзажи. В конструкцията на обектива влизат 11 елемента, разположени в 9 групи, включително една двустранна асферична леща, благодарение на която обективът, независимо от малките си размери, гарантира високо качество и равномерна яркост на изображението при всякакво фокусно разстояние. Допълнителното SR покритие на обектива практически изключва появата на ореолен ефект и свежда до минимум хроматичните аберации. Светлосилата на обектива е 1/2,8–4,5 в зависимост от фокусното разстояние. Минималната дистанция на фокусиране е 1 cm, което позволява висококачественото заснемане на макрофотографии. В PowerShot G11 е вграден и оптичен стабилизатор, който дава възможност за увеличаване на експозицията с до 4 степени в сравнение с максимално допустимите за тези условия стойности в камери без стабилизация.

Автофокус. Както обикновено, автоматичният фокус на Canon е превъзходен, като може би най-ценното, което е типично за серията G е, че и в PowerShot G11 има възможност за избор на автофокусната точка (т.нар. Flexizone AF). Като всеки модерен компактен цифров фотоапарат и този предлага режим за откриване на лица в кадъра, който, според мен, не е чак толкова нужен, при положение, че има възможност за местене на автофокусната точка. Но за начинаещите любители, които за пръв път хващат цифрова камера в ръцете си, това е доста полезна функция. Разбира се, камерата има и следящ автофокус, който е особено полезен при снимане на бързо движещи се обекти. Ръчният фокус се управлява от бутона за оптично увеличение и не е особено удобен. Но използването му така или иначе се налага изключително рядко, още повече, че PowerShot G11 разполага и с подпомагащ фокусирането в условия на ниска осветеност светлинен лъч (т.нар. AF асистент).

Измерване на експозицията. Според зададените настройки, измерването на експозицията може да се осъществява интегрално (оценъчно), осреднено с приоритет в центъра на кадъра и точково, съгласувано със зоната на автофокусиране. Изключително полезно е наличието на 3-степенен филтър с неутрална оптическа плътност (ND филтър), който позволява да се намали количеството на падащата в обектива светлина, а това от своя страна позволява качественото заснемане на ярки обекти. Експозицията може да се компенсира до ±2 EV през стъпка 1/3 EV.

Дисплей. По отношение на конструктивните особености на PowerShot G11, освен вече споменатият селектор на чувствителността, второто, което ме радва най-много, е въртящият се 2,8-инчовият PureColor II VA LCD дисплей с разделителна способност 461 хил. пиксела. Такъв екран дава възможност камерата да се ползва във всякакви условия, в които не е възможно използването на визьора – било то при репортажни снимки, било при снимане над главата или от нивото на земята. Признавам – дисплеят на PowerShot G11 е малко по-ярък и с по-наситени цветове от тези, които след това се виждат на монитора, но да не забравяме, че по принцип екраните на камерите са проектирани и служат по-скоро за ориентация, а не да дават пълна информация за цветовете на изображението.

PowerShot G11_back

Солидното надеждно тяло с ергономична ръкохватка, въртящият се на 180 градуса дисплей и удобно разположените органи за управление правят работата с PowerShot G11 бърза и безпроблемна

Светкавица. Според техническите спецификации „далекобойността“ на вградената светкавица на PowerShot G11 е от 0,50 m до 7 m при широкоъгълната и до 4 m при дългофокусната настройка, а синхронизационната є скорост е 1/500 s. Режимите, с които може да работи, са Auto, Flash On, Flash Off, Slow Sync и Red-eye reduction, а мощността є може да се регулира до ±2 ЕV през стъпка 1/3 EV, което е особено полезно при снимки от близко разстояние. Камерата разполага и с чехъл за външна светкавица от серията Speedlite EX.

Чувствителност. Диапазонът на чувствителностите, с които работи PowerShot G11, е от 80 до 3200 ISO, като според компанията шумопотискането е два пъти по-ефективно в сравнение с това при PowerShot G10. За жалост, в камерата няма функция за контролиране на степента на шумопотискане. За особено критични условия конструкторите на Canon са предвидили специален режим „Ниска осветеност“, в който може да се снима с 12 800 ISO, но с разделителна способност на снимката от само 2,5 Мпиксела. Колкото това на пръв поглед да изглежда излишно, ако се замисли човек, може да се окаже спасяващо при много особено важни ситуации, в които заснемането на даден кадър е задължително, независимо от големината и качеството му.

Режим Movie. Доколкото режимът за видеозаснемане, поне според мен, е най-маловажният в компактните фотоапарати, той няма особено голямо значение за цялостното възприемане на качествата на дадена камера. Ако го сравняваме с модели на други производители, то той не е най-силната страна на PowerShot G11. Максималната разделителна способност на заснемане е VGA (640х480 или 320х240 пиксела) със скорост 30 кадъра/s и максимален обем 4 Гбайта (около 1 час видео), като при това оптичното увеличение не може да се използва.

Меню. Като повечето фотоапарати от серията PowerShot и при G11 параметрите за настройка са разделени между менюто Function, до което се стига чрез натискането на бутона FUNC/SET, и главното меню, което се отваря чрез бутона MENU. Прави впечатление, че много компании малко или повече започнаха да подражават на това решение, защото то осигурява бърз достъп до всички най-важни функции.

Менюто Function включва управление на баланса на бяло, цветовите режими, бракетинга, мощността на светкавицата, неутралния филтър (ND) и определянето на големината и компресията на изображението.

Главното меню е със стандартния за камерите на Canon дизайн с три позиции на табулаторите, но с нова полуанимирана схема. Третият табулатор е запазен за режима My Menu, в който могат да се запаметяват най-често използваните индивидуални настройки на параметрите. Превключването между трите табулатора и между позициите в съответните менюта става чрез четирипозиционния селектор на гърба на камерата.

Режими. Като напреднал ентусиаст винаги съм уважавала камерите, които ми позволяват да снимам с различни ръчни настройки. Това не само ми дава свобода на действията, но и възможността да поставя във фотографиите си акцент точно там, където искам, и по начина, по който искам. Не на последно място, така мога да създавам и по-абстрактни и необичайни кадри, излизащи от рамките на стерилните цифрови фотографии, за които се счита, че са най-хубави, когато всичко е на фокус. В това отношение PowerShot G11 напълно удовлетворява всички мои изисквания, тъй като освен автоматичния режим и „Програма“ (които между другото никога не използвам) ми предлага цялата гама ръчни режими – с приоритет на блендата, с приоритет на скоростта и изцяло ръчен режим. Разбира се, има и 22 предварително зададени режима, познати ни като Scene, в които изборът се свежда до това каква сцена ще се заснема, и съобразно това камерата автоматично определя най-добрите настройки за дадената ситуация.

Тук искам да отбележа още два много полезни режима – C1 и С2 (Custom 1 и Custom 2), с които може да накарате камерата да снима по определен начин при определени условия, без да правите много корекции. Така например в режим С1 аз бих задала всички параметри, с които бих направила, да речем, портрет в нормални условия – режим с приоритет на блендата (Av), снимане в RAW, автоматичен баланс на бяло, включен стабилизатор и единичен автофокус. И когато се стигне до заснемането на такива портрети (което не е рядкост), вместо да задавам всички параметри на снимката отново, просто бих превключила на режим C1. Тази функция наистина е много удобна и само мога да съжалявам, че далеч не са толкова много производителите, които я предлагат в компактните си модели цифрови фотоапарати. Единственото, което не може да се задава в режимите Custom, е чувствителността и компенсацията на експозицията – за тях има управляващи елементи на горната част на тялото на камерата и тяхното състояние не може да се отмени по електронен път.

Съществува една особеност, когато сте в режим на разглеждане на снимки. Ако сте снимали едновременно RAW+JPEG и натиснете бутона Delete, то вие може да избирате дали да изтриете само RAW кадъра, само JPEG кадъра или и двата едновременно – наистина много полезно. Само можем да пожелаем на другите производители да последват примера на Canon и в бъдеще да предвидят подобна функция и в техните камери.

Памет и батерия. Canon PowerShot G11 работи с литиево-йонна батерия NB-7L с напрежение 7,4 V и капацитет 1050 mAh. Тя се намира в едно гнездо със слота за SD/SDHC карта памет, като разположението на гнездото не е много удобно, когато се работи със статив – плочката на главата закрива гнездото и за да се извади картата памет например, плочката трябва да се отстрани. Капацитетът на батерията е достатъчен за заснемането на 390 снимки с използването на дисплея (при напълно заредена батерия) и над 1000 снимки с използването на визьора.

PowerShot G11_1

И така, да видим как се държи Canon PowerShot G11 в реални снимачни условия. Що се отнася до неговите размери и тегло, той вероятно няма да се хареса на любителите на фотоапарати тип малки, лъскави бижута, изглеждащи красиво, събиращи се в малкото джобче на ризата и снимащи сравнително добри кадри. G11 е малко по-голям (112x76x48 mm), малко по-тежък (355 g) и не чак толкова лъскав в сравнение с това, за което те биха си мечтали. Камерата е достатъчно сериозна, с много добри характеристики и множество функции, които на подобни потребители биха били ненужни. По време на снимане тя много удобно и сигурно лежи в ръцете, въртящият се дисплей позволява кадрите да се композират точно, без оглед от позицията на снимане, а ергономично разположените органи за управление спомагат за бързото задаване на необходимите параметри. Визьорът е малко по-плътен, отколкото ми се искаше и не показва пълния кадър, но пък е изключително полезен при много ярка слънчева светлина, когато изображението на дисплея трудно се вижда. Както вече споменах, цветовете на екрана са малко по-ярки и по-наситени, отколкото са в действителност, но това не пречи при повечето фотографски задачи, още повече че RAW форматът позволява по-агресивна обработка на изображението без загуба на качество.

Що се отнася до скоростта, не бих казала, че PowerShot G11 е от най-бързите камери. Тук визирам времето от кадър до кадър – при снимане в JPEG то е 2,2 s, в RAW – 2,8 s, а в RAW+JPEG около 2,9 s – това е доста време, да речем, при снимането на репортажни кадри. В крайна сметка PowerShot G11 не е репортажен фотоапарат, нито пък е DSLR, и това е нормално. Погледнато от положителната страна, фотографът ще има повече време да обмисли кадъра си, да го композира по-добре и да изчака подходящия момент за натискане на спусъка, или с други думи в това отношение неговото мислене би се развило повече. Но ако все пак ви се наложи да снимате бързо движещи се обекти, спасението са серийните снимки, които са със скорост 1,11 JPEG и 0,84 RAW кадъра/s.

Качеството на заснетото с PowerShot G11 изображение е много високо, с отлични тонални и цветови характеристики. По подразбиране камерата съхранява файловете си с разделителна способност 180 ppi, което означава оригинален размер на кадъра без интерполация 51,5х38,6 cm. Да припомним, че минималното изискване за разделителна способност при печат на мастиленоструен принтер е 150 ppi, при което оригиналната големина на снимка, заснета с G11 без интерполация, е 61,6х46,3 cm. Искам да попитам – кой разправяше, че 10 Мпиксела са недостатъчни и е отстъпление от страна на Canon? Ясно е, че фотолюбителът, та дори и напредналият ентусиаст, не биха отпечатвали фотографии, по-големи от този размер. Оттук идва и логичният извод, че 10 Мпиксела не са просто достатъчни, а са предостатъчни.

Landscape

Бленда 8, чувствителност 200 ISO, скорост 1/1250 s

Night

За създаването на нощни снимки без високо ниво на шума е най-добре да се използва статив. Бленда 8, чувствителност 80 ISO, скорост 8 s

Ако свържем всички тези размери с чувствителността, бих казала, че в случай, че решите да отпечатвате пълен кадър в размер 40х60 cm, за да бъде максимално качествен, би трябвало да сте го заснели с чувствителност до 200 ISO. Всяка стойност над тази предполага или влошаване на качеството (видим шум), или намаляване на размера на отпечатъка. Така например при заснет с 400 ISO кадър е добре размерът му при печат да не надвишава 30х40 cm, при 800 ISO – 28х36 cm, при 1600 ISO – А4, а при 3200 ISO – не повече от 13х18 cm.

Всичко това го споделям от практиката, като изводите направих, след като видях тестовете за шум на PowerShot G11, с които може да се запознаете на снимките долу. Илюстрациите показват нивото на шума на снимки, заснети в RAW и JPEG, като, както вече споменах, шумопотискането в JPEG формат е автоматично и няма опции за контролиране на степента му. Отсечките са от мащаб на изображението 100%.

RAW80

Вляво пълният кадър, заснет в RAW формат, вдясно – отсечка от мащаб на изображението 100%, 80 ISO

RAW100_200

RAW формат, вляво 100 ISO, вдясно 200 ISO

RAW400_800

RAW формат, вляво 400 ISO, вдясно 800 ISO

RAW1600_3200

RAW формат, вляво 1600 ISO, вдясно 3200 ISO

JPG80

Вляво JPEG формат пълен кадър, вдясно – отсечка от мащаб 100%, 80 ISO

JPG100_200

JPG формат, вляво 100 ISO, вдясно 200 ISO

JPG400_800

JPG формат, вляво 400 ISO, вдясно 800 ISO

JPG1600_3200

JPG формат, вляво 1600 ISO, вдясно 3200 ISO


Предимства:

» Разделителна способност 10 Мпиксела, даваща отлично качество в сравнение с това на камера с повече мегапиксели, разположени на същия размер матрица.
» Въртящ се LCD дисплей с диагонал 2,8 инча и разделителна способност 461 хил. пиксела, изключително удобен за снимане от всякакви положения.
» Солидно ергономично тяло с удобно изнесени органи за управление.
» Въртящ се селектор за избор на чувствителността и компенсация на експозицията, изнесени в горната част на тялото – много важни за бързо превключване на настройките при динамична промяна на условията на снимане.
» Добър широкоъгълен обектив с отлични оптически качества.
» Оптичен стабилизатор, ефективен до 4 бленди.
» Наличие на пълни ръчни настройки, включително два Custom режима.
» Възможност за снимане в RAW и JPEG формат.
» Нисък шум до 800 ISO.
» Добра мощност на светкавицата, бързо време за зареждане и наличие на чехъл за външна светкавица от серията Speedlite EX.
» Режим за макроснимки от 1 cm.
» Лесни и интуитивни менюта.
» Дълъг живот на батерията.

Недостатъци:

» Бавна скорост от кадър до кадър.
» Наблюдава се известно забавяне, докато се задейства Zoom-а на обектива.
» Визьорът не „вижда” пълният кадър.
» LCD дисплеят възпроизвежда малко по-ярки и по-наситени цветове.
» Неудобен ръчен фокус.

» Запис на видео с обикновено VGA качество.
» Невъзможност за задаване на различни степени на шумопотискане.
» Няма бутон за предварителен преглед на DOF.

И така, като заключение мога да кажа, че с Canon PowerShot G11 запалените ентусиасти биха получили всичко, от което се нуждаят – високо качество на изображението, чудесен обектив с 5-кратно оптично увеличение и светлосила 2,8–4,5 при фокусни разстояния 28–140 mm, въртящ се LCD дисплей и много удобни органи за управление.

Снимането с PowerShot G11 е много приятно. Оптичното качество е повече от добро, със забележителна острота във всички фокусни дължини. Основните ми забележки са към малко бавното увеличение на мащаба на изображението и дългото време, от което камерата се нуждае от кадър до кадър. Намаляването на разделителната способност от 14 на 10 Мпиксела в сравнение с PowerShot G10 носи само плюсове – изображение с по-широк динамичен диапазон, възможност за използване на по-висока чувствителност, повече детайлност. Всички бутони, изнесени на тялото, гарантират бързо превключване на функциите и мигновена реакция дори при динамично изменящи се снимачни условия. Вероятно философията на Canon при създаването на PowerShot G11 не е била да бъде красив, лек и малък, а удобен, функционален, с отлични характеристики и да умее да изпълнява всички поставени пред него фотографски задачи.

Ваня Абаджиева-Бучел

bw

За любителите на монохромната фотография PowerShot G11 предлага режими Black&White и сепия

Macro

Минималното разстояние 1 cm, от което може да се снима, прави PowerShot G1 чудесно решение за макрофотографии. Бленда 2,8, чувствителност 200 ISO, скорост 1/200 s, режим „Макро“

Street

Бленда 2,8, чувствителност 400 ISO, скорост 1/250 s, режим „Приоритет на блендата“



Напиши коментар



Коментарите се публикуват след одобрение от страна на администраторите и модераторите на сайта. Администрацията не поема ангажимента да публикува всеки получен коментар и не дължи обяснение защо даден коментар е публикуван или не.

Полетата със звездичка са задължителни.



Последни тестове