Casa del mare
Езерото
Creative Design

Как да изберем LCD монитор – II част

В категории Монитори
Добавено на 27.12.2009 @ 16:23
Разгледан общо 6511 пъти, 1 пъти днес

Zaglavna2

В първата част на статията подробно ви запознах с основните видове матрици, които се използват в съвременните LCD монитори. Както обещах, тук ще продължа темата за избор на дисплей с най-важните технически характеристики, на които трябва да се обръща особено внимание при закупуването му. Безспорно най-важните параметри на LCD екраните са времето за реакция, ъгълът на видимост, яркостта и контрастът, както и различните аспекти на цветопредаването. Именно те са от изключителна важност за коректното възпроизвеждане на изображението, за качеството на картината и не на последно място – за здравето на човека, на което мониторът влияе по един или друг начин.

Време за реакция

Понятието „време за реакция“ често се бърка с „време на послесветене“, което е актуално и за класическите CRT монитори. В електронно-лъчевата тръба светлинният лъч преминава през всяка точка от екрана според кадровата честота. При попадане върху отделна точка от луминифора в зоната на лъча тя мигновено започва да свети, а след преминаването на лъча – угасва. Угасването обаче не е мигновено, а по плавна експонента в течение на няколко милисекунди. Ето защо движещ се върху черен фон бял квадрат например, ще има абсолютно рязка предна граница и слаба бяла „опашка“.

На LCD матрицата движещите се изображения изглеждат по друг начин. Поради сравнително високия вискозитет на течните кристали от момента на изменение на електрическото поле до пълното завъртане на кристала могат да минат от единици до десетки милисекунди. В този случай движещият се на черния фон бял квадрат ще има нерязка предна граница поради ненулевото време на светване на пиксела и също нерязка задна граница поради ненулевото изгасване на пиксела. За разлика от мониторите с електронно-лъчева тръба обаче, тук практически няма да остава слаба светлинна следа от послесветене. Много от потребителите се объркват при опита да оценят времето за реакция на LCD мониторите по някой от многобройните тестове, когато на екрана се възпроизвеждат движещи се с различна скорост квадрати. Те обръщат внимание само на „опашката“ зад квадратите, а игнорират размитите им задни граници.

Под време за реакция на пиксела се разбира сумарното време за включването и изключването му, т.е. преходът черно-бяло-черно (BWB). Единственият действащ до момента стандарт за определяне на времето за реакция е ISO 13406-2, според който под време за включване на пиксела се разбира времето, необходимо за изменение на яркостта от 0% до 90%, а за изключването му – това, при което яркостта се изменя от 100% до 0%. По принцип времената за включване и изключване се различават, като в някои случаи тази разлика е съществена. Ключовият момент обаче е, че при измерването пикселът преминава между две крайни състояния, а преходите между тях, т.е. между оттенъците на сивото, не се отчитат.

Преходът между крайните състояния съответства на максималния ъгъл на завъртане, т.е. за превключване от черно в бяло кристалът трябва да се завърти на по-голям ъгъл, отколкото за преминаване от черно в сиво. Кристалите се управляват от електрическо поле и, за да могат да се завъртят на по-малък ъгъл, към всяка „клетка“ на LCD панела се прилага по-ниско напрежение. Това води до отслабване на електрическото поле между електродите, а оттам и до понижаване на скоростта на завъртане на кристала. Така, от една страна, кристалът трябва да се завърти на по-малък ъгъл, а от друга, това става с по-малка скорост. Резултатът е, че за всички видове матрици времето за превключване от черен на бял пиксел и обратно се оказва най-малко. Превключването между всякакви други междинни състояния в най-добрия случай ще стане за същото време. На практика обаче в почти всички случаи то е съществено по-дълго, като за някои видове матрици разликата може да бъде 5 пъти.

И така ясно е, че стандартът ISO 13406-2 „налага“ измерване на времето за реакция при превключване между черно и бяло. Но защо в последно време някои производители дават в спецификациите към дисплеите си време за реакция от сиво до сиво (Gray-to-Gray, GTG)? Със същия успех бихме попитали времето за преход между кои градации на сивото се измерва. Или пък как точно е изчислено средното време за реакция – като средно аритметично или средно геометрично? Както виждате въпросите, по които категоричен отговор не може да се даде, са доста, което пък поне за момента е доказателство за възможността всеки производител да тълкува времето за реакция от сиво до сиво по най-изгодния за него от маркетингова гледна точка начин.

Ако потребителят работи основно с текст, тази особеност няма да бъде проблем, защото при възпроизвеждането на черен текст върху бял фон LCD матрицата има най-добри показатели. При работа със статични обекти показателят време за реакция също не е от съществено значение. В много динамични игри обаче изображението не се отличава с висок контраст и яркост и в този случай някои матрици „демонстрират“ изцяло своите недостатъци спрямо обявеното от производителя време за реакция.

Напоследък започнаха да се появяват LCD монитори, в спецификациите на които е обявено сензационно време за реакция от 2 или 4 ms. Дали това е истина и как ли е постигнато това? Най-широко разпространената засега технология за ускоряване на това време е т.нар. Response Time Compensation (RTC) и е реализирана чрез електрониката на самия дисплей, без да променя самото производство на течнокристалните матрици. Според нея времето за реакция може да се ускори чрез подаване на управляващо напрежение, по-високо или по-ниско от необходимото за завъртане на кристалите. Всъщност тази технология води до ускоряване на превключването от сиво към сиво, но не и на прехода черно-бяло-черно.

Ъгли на видимост

Този параметър е един от най-специфичните за LCD дисплеите. Това се дължи на факта, че за технологиите, в които пикселът е излъчващ, а не модулиращ елемент, ъгълът на видимост няма никакъв смисъл. Просто пикселът или свети, или не.

Както вече стана дума в първата част на статията, ъгълът на завъртане на равнината на поляризация на светлината зависи от ъгъла, под който светлинният лъч попада върху течния кристал. Проблемът е в това, че той от своя страна зависи от ъгъла, под който се наблюдава екранът. Ясно е, че е напълно невъзможно да се гледа от абсолютно прав ъгъл, най-малкото заради това, че дори и да сме застанали точно в центъра, краищата на екрана ще се виждат под съвсем друг ъгъл.

При отклонение на погледа встрани матрицата започва да губи контраста си – черният цвят става по-светъл, а белият – по-тъмен. Производителите определят ъгъла на видимост като ъгъл спрямо перпендикуляра към повърхността на екрана, при гледането от който изображението в центъра на екрана има контраст, не по-нисък от 10:1. При това се посочват не 4, а 2 ъгъла на видимост, като двата хоризонтални и двата вертикални се сумират.

View Angle

Хоризонтални и вертикални ъгли на видимост

В това определение на „ъгли на видимост“ обаче има няколко „капана“. Първият от тях е съотношението 10:1. На практика такъв контраст означава, че на екрана може да се чете текст, но за работа със снимки например или гледане на филм и дума не може да става. При контраст 10:1 човешкото око възприема изображението като силно избледняло, почти безцветно. Това означава, че реалните ъгли на видимост, при които няма да се забелязва съществено „изкривяване“ на изображението, се оказват много по-малки от тези при контраст 10:1.

Второ, измерването на ъглите на видимост се прави в центъра на екрана. Очевидно е, че в краищата екранът ще се гледа под друг ъгъл. Така например, ако от центъра на монитор с големина 19 инча се гледа на разстояние 1 m под ъгъл 45 градуса, то отдалеченият край ще се вижда вече под ъгъл, по-голям от 50 градуса.

Третият „капан“ е, че при измерването на ъглите на видимост под внимание се взима само контрастът, но не и цветовите отклонения. А те са характерни за повечето видове матрици – при достатъчно голямо отклонение встрани от перпендикуляра белият цвят придобива мръсножълт оттенък. Забележимо се променят и други цветове.

И накрая – по никакъв начин не се отчита възможността за несиметричност на ъглите на видимост. Както вече стана въпрос, двата вертикални и двата хоризонтални ъгъла се сумират. Това може да доведе до ситуация, при която на монитор с голям ъгъл на видимост във вертикална посока контрастът на изображението видимо да се отличава в горния и в долния край на екрана, дори и да се гледа от центъра. Това е следствие от факта, че ъгълът на видимост от горната страна на перпендикуляра е по-голям от този на долната, а сумата от двата позволява в спецификацията да бъде записано доста голямо число. Производителите, които дават и четирите ъгъла на видимост, за съжаление са рядкост, като някои от тях дори ги получават чрез просто делене на две на ъгъла на видимост от спецификацията на матрицата. А за несиметричността не е спомената и дума.

Изводът – визуалното възприемане на много матрици е далеч от „идеала“, зададен в паспортните характеристики на монитора. Причината – при измерването на ъглите на видимост се използват критерии, които силно превишават прага на чувствителност на човешкото око към отклонение в изображението. Затова, ако ъглите на видимост се оценяваха според ъглите, при които изображението не претърпява забележими с невъоръжено око изменения, биха се получили далеч по-скромни цифри.

Яркост и контраст

Тези два параметъра се използват и за характеризиране на CRT мониторите. Тяхното значение обаче нарасна с навлизането на пазара именно на LCD екраните, при които техният диапазон е много по-широк.

Яркостта на монитора традиционно се определя като яркост на чисто белия цвят, измерена в cd/m2 при цветова температура 6500 К в центъра на екрана. И тъй като да се създаде идеална равномерна подсветка е практически невъзможно, яркостта в различните точки на екрана е различна. Обикновено тя е малко по-висока на местата, срещу които е разположена лампата за подсветката. В повечето монитори неравномерната яркост е под прага на чувствителността на човешкото око, поради което не пречи на работата.

Както вече стана въпрос, максималната яркост може да варира в доста големи граници при различните модели монитори. Най-често срещаната яркост в LCD екраните е 250 cd/m2, която е достатъчна практически във всички случаи. За работа с текст например е достатъчна 70–100 cd/m2 (в зависимост от околното осветление), за работа с изображения – 120–130 cd/m2, а за игри и филми – 180–200 cd/m2. В това отношение LCD екраните не само, че удовлетворяват нуждите на почти всички потребители, но и значително превъзхождат CRT мониторите, особено ако повишението на яркостта при тях е свързано с влошаване на фокусирането на лъча и съответно намаляване на четимостта на изображението.

Друг не по-маловажен параметър е контрастът. Той се определя като отношение на яркостта на белия цвят към яркостта на черния. Очевидно понятието „черен цвят“ тук може да бъде прието само условно. Известно е, че сериозният недостатък на LCD панелите се крие именно в това, че във всички случаи през тях се пропуска определен процент от светлинния поток. Поради това „изключеният“ пиксел не е черен, а тъмносив.

Да допуснем, че при преминаване на светлинния поток L в LCD панела „включеният“ пиксел има коефициент на пропускане n, а „изключеният“ – m. Контрастът тогава ще бъде равен на отношението на яркостта на „включения“ пиксел към тази на „изключения“ (n/m). Числата n и m се определят изключително от конструкцията на самия LCD панел и по никакъв начин не зависят от падащия от подсветката светлинен поток L. Ето защо е разпространено предположението, че много производители постигат по-висок контраст само чрез увеличаване на яркостта на подсветката. Такъв подход обаче води до повишаване не само на контраста на белия, но и на черния цвят, а в крайна сметка общият остава непроменен.

За съжаление ниският контраст е съществен недостатък в много видове монитори. Ако например на даден LCD екран с контраст 500:1 яркостта е 250 cd/m2, това означава, че черният цвят е с 500 пъти по-ниска яркост от белия, т.е. нивото му е 0,5 cd/m2. При работа с недостатъчно ярко околно осветление тази, така да се каже, малка величина води до това, че черният цвят изглежда тъмносив, и още по-важно – на такъв „псевдочерен“ фон неравномерната яркост е значително по-забележима. За сравнение – в качествените CRT монитори контрастът достига 1000–2000:1, а нивото на черното може да бъде съществено по-ниско – около 0,1 cd/m2.

Посоченият в техническите спецификации на LCD монитора контраст всъщност не е характеристика на самия монитор, а на неговата матрица. Съответните измервания се провеждат от производителите на матрицата в лабораторни условия със специализирано оборудване. При това и яркостта на подсветката на матрицата, и подаваните към нея сигнали са зададени точно. В „реалните“ монитори обаче към всичко това се прибавят особеностите на електрониката, използваните от производителя методи за регулиране на яркостта и контраста, както и други фактори, абсолютно независещи от самата матрица. Ето защо реалният контраст на монитора отчасти няма почти никаква връзка със зададения контраст на матрицата. Освен това реалният контраст се определя и от вградената в настройките на монитора яркост на екрана. В зависимост от модела на монитора при намаляване на яркостта контрастът може или да се увеличава, или да се намалява.

Някои от производителите разделят в LCD мониторите регулирането на яркостта на две функции –
собствена яркост (Brightness) и яркост на подсветката (Backlight). Такова разделяне в общия случай е маркетингов трик. Технически погледнато, регулирането на яркостта на екрана чрез други методи (освен изменение на яркостта на подсветката) е необосновано и води до забележимо намаляване на контраста и увеличаване на времето за реакция при намаляване на яркостта. Затова при такива монитори се препоръчва яркостта (Brightness) да се постави на оптимално от гледна точка на изображението ниво, а за по-нататъшна настройка да се използва функцията Backlight.

Както вече казахме, контрастът на матрицата зависи от съотношението между коефициентите на пропускане на „включения“ и „изключения“ пиксел. Очевидно „изключеният“ пиксел не може да стане още „по-изключен“. По друг начин казано, регулирането на яркостта на лампата на подсветката не може да окаже влияние върху коефициента на пропускане на матрицата, следователно не може да влияе на контраста. В LCD мониторите, които нямат подобно разделение, „регулиране на яркостта“ не означава нищо друго, освен регулиране на яркостта на подсветката.

Цветопредаване

Достоверността на възпроизвеждането на цветовата гама на монитора зависи от много параметри, най-важните от които са гама корекцията, цветовата температура и разредността на матрицата.

Цветовъзпроизвеждането на монитора се описва с т.нар. цветови криви, показващи зависимостта между входящия и изходящия сигнал. Цветовите криви са нелинейни и имат вида Out=Inγ, където Out е изходящият, а In – входящият сигнал. Максималният входящ сигнал се приема за равен на 1, а минималният – на 0. Равномерното увеличаване на входящия сигнал би трябвало да доведе до равномерно увеличаване и на изходящия, т.е. устройството би трябвало да е линейно. В реалния свят обаче абсолютно линейно устройство не съществува. На практика равномерното увеличаване на входящия сигнал води до неравномерна промяна на изходящия. Всъщност нулевото и максималното значение на двата сигнала съответстват, но всички останали значения между тях силно се различават. Така например половината от входящия сигнал съответства едва на 1/4 от изходящия.

Методиката, която е разработена за компенсиране на нелинейността на устройствата, е именно гама корекцията (среща се също и като „линеаризация“). Тя представлява процес на построяване на преобразуваща функция, обратна на гама функцията. „Налагането“ на двете функции води до компенсация на внесените изкривявания и линейност на предаването. След линеаризацията резултатната гама функция става равна на 1.

Gamma

Вляво – линейно и вдясно – нелинейно устройство

Linearisazija

Принцип на линеаризация на нелинейно устройство чрез използване на гама корекция. При наслагването на двете функции, резултантната гама става равна на 1

Както е добре известно, в продължение на много години в типичните за полиграфията и други области дейности, свързани с точно цветопредаване, са били използвани Apple компютрите, за които стойността на γ е 1,8. По същото време за стандарт на персоналните компютри, работещи под Windows, се е приемала стойност 2,5. Това било свързано с особеностите на работата на електронно-лъчевата тръба, която сама по себе си има γ 2,45–2,55. Когато обаче сферите на дейност, при които били използвани двата вида компютри, се „пресекли“, възникнал сериозен проблем – изображенията, обработени на Apple, се възпроизвеждали некоректно на компютрите, работещи под Windows, и обратното. За излизане от тази ситуация Microsoft и Hewlett-Packard, към които по-късно се присъединили и Pantone и Corel, разработили стандарта sRGB. Съгласно този стандарт стойността на γ трябва да бъде 2,2, а цветовата температура – 6500 K. Тази междинна стойност дала възможност изображенията, обработвани и в двете системи, да бъдат възпроизвеждани с минимално отклонение.

Все още много източници препоръчват след линеаризацията гама функцията да бъде 1,8. Тази цифра исторически е била приемана тогава, когато лазерният принтер е бил единственото изходно устройство за издателските системи. В днешно време, с появата на системата за управление на цветовете (Color Management System) и развитието на програмите за обработка на изображения, които могат самостоятелно да се настройват спрямо характеристиките на изходното устройство, и да осъществяват необходимите преобразувания на файловете, общото значение на гама функцията е по-добре да бъде равно на 1. Към предимствата на стойността 1 може да се прибави възможността за по-точно регулиране, особено в полутоновете и сенките.

Ако за CRT мониторите γ 2,5 е естествена стойност, дължаща се на самото устройство, и корекцията ù не представлява особена трудност, при LCD екраните въпросът не стои така. В тях предавателната характеристика няма нищо общо с гладката степенна функция, защото електрониката на монитора трябва да се приспособи изкуствено, отчитайки реалните характеристики на панела. Резултатът – кривата не само, че не съвпада с теоретичната, но в зависимост от входящия сигнал може да бъде по-ниска или по-висока от нея. На практика това означава, че, ако реалната крива минава по-високо от идеалната в тъмните тонове, но по-ниско в светлите, мониторът ще изобразява тъмните тонове като по-светли, а светлите – като по-тъмни, отколкото са в действителност. И тъй като характерът на отклонението зависи от нивото на сигнала, коригирането на изображението може да се направи само чрез правилно създадени цветови профили. А промяната на яркостта и контраста влияе еднакво на цялата крива, а не само на отделни участъци от нея.

Да не забравяме и още нещо – мониторът има всъщност не една, а три гама функции, различаващи се една от друга в някаква степен. Това се дължи на факта, че цветовете на екрана се получават от трите основни цвята – червен, зелен и син, а всеки от тях си има своята нелинейност. Може да се получи доста сложна ситуация, при която при едно ниво на сигнала например по-високо ще бъде нивото на синьото, а при друго – на червеното. Вследствие на това неутрално сивият цвят на монитора ще бъде леко оцветен в зависимост от това дали доминира синият или червеният цвят. Очевидно чрез обичайните настройки на RGB тази грешка не може да бъде отстранена, защото те влияят на цялата крива, а не само на отделни участъци от нея.

Изводът, който може да се направи тук, е, че във връзка с особеностите на работа и настройките на LCD екраните, цветовите профили и калибрирането имат съществено по-голямо значение, отколкото при CRT мониторите. Ако на конвенционалните монитори с електронно-лъчева тръба коректно направеният цветови профил обикновено променя в малка степен яркостта и общата тоналност на изображението, то при LCD екраните измененията могат да се окажат значителни. Това е от особена важност за работещите в областта на полиграфията и други дейности, изискващи много точно цветово възпроизвеждане, а въпросът дали да се направи цветови профил на LCD монитора или не, въобще не подлежи на обсъждане. Отговорът е еднозначен – при подобни професии некалибрираният „плосък“ монитор е неизползваем.

Следващият много важен параметър на изображението от гледна точка на цветопредаването е цветовата температура. Най-просто казано, тя определя тоналността на изображението на екрана на монитора. Колкото по-ниска е цветовата температура, толкова „по-топли“ са цветовете. Работата е там, че при човешкото око понятието „абсолютно бял цвят“ не съществува. Очите се адаптират според различните светлинни условия и в зависимост от тях може да се възприемат няколко различни цвята вместо бял. Затова в зависимост от околната осветеност изображението на екрана ще се възприема като „по-топло“ или „по-студено“.

За компенсиране на този ефект в мониторите е предвидено регулиране на цветовата температура, позволяващо мониторът да се настрои така, че в конкретни условия белият цвят да изглежда наистина бял, а не синкав или жълтеникав.

Цветовата температура се измерва в градуси Келвин (К) и е равна на температурата на абсолютно черно тяло, излъчващо в същия спектър. Най-широко разпространени в съвременните монитори са следните стойности на цветовата температура:

» 5500 К – била е въведена от специалистите на Kodak под името Daylight.
» 6500 К – използва се при обработка на изображения предимно за предпечат. За сравнение – 6000 К е цветовата температура, съответстваща на ярката слънчева светлина при безоблачно небе, а 6500–7000 К – при леко заоблачено небе.
» 9300 К – цветова температура на лека сянка в ясен ден. Дава на изображението леко синкав оттенък. Препоръчително е да се използва само в помещения с лампи, светещи със студена, синкава светлина, характерна за сравнително стари модели такива лампи.

Съгласно стандарта sRGB оптималната цветова температура е 6500 К.

При повечето монитори с електронно-лъчева тръба настройката на цветовата температура не е особен проблем. В LCD мониторите обаче това не е толкова лесно. Първо, в повечето от тях не е предвиден плавен преход между отделните стойности (ако стъпката на промяна е по-висока от 500 К, не може да се говори за плавен преход). Повечето LCD монитори имат в настройките си 2 до 5 зададени варианта на цветовата температура, включително и възможност за промяната ù ръчно чрез регулиране на трите основни цвята поотделно. По подразбиране обикновено тя е зададена на 5500–7500 К.

Второ, за много LCD екрани различните от зададената по подразбиране цветова температура са почти неизползваеми. Често вместо „меко“ изменение на тоналността на изображението при намаляване на цветовата температура сивият цвят приема силен розов или червеникав оттенък, като в същото време белият се променя съвсем малко. Аналогична е ситуацията и с повишаване на температурата – сивият цвят придобива синкав оттенък, а белият цвят или не се променя, или тази промяна е съвсем незначителна. Такъв дисбаланс между температурата на белия и сивия цвят влияе отрицателно на изображението и потребителите се принуждават да я настройват ръчно, променяйки цветовата температура на трите основни цвята поотделно. Другият вариант, разбира се, е да се използва фабричната ù настройка. За жалост и тя не е гаранция за коректен баланс между белия и сивия цвят.

Редно е да се каже, че не всички LCD монитори притежават този недостатък. Има модели с плавна регулация на цветовата температура (през стъпка 100 К) и с добре балансирани сив и бял цвят. Но самият факт, че съществува възможност от проблем, логично води до извода, че при купуване на LCD монитор трябва да се обърне сериозно внимание на цветовата температура.

И третият основен показател за правилното цветовъзпроизвеждане е разредността на матрицата. Съвременните графични адаптери работят с 24-битов цвят (на всеки един от трите цвята по 8 бита). Това гарантира възпроизвеждането на 16,7 млн. цветови оттенъка. Най-модерните графични карти са с 32-битов цвят, като имат допълнителна 8-битова сива маска. И докато CRT мониторите са аналогови устройства и понятието „брой на цветовете“ за тях пряко е неприложимо, на LCD матрицата се подава цифров сигнал, за който понятието има толкова важно значение, колкото и за графичните адаптери.

Повечето от 17-инчовите матрици имат 18-битово цветопредаване и могат да изобразяват не повече от 262 144 цвята. Опитът за пряко възпроизвеждане на 24-битовото пространство на видеокартата на 18-битова матрица води до не чак толкова добри резултати – просто „излишните“ цветове се „отрязват“ и става практически невъзможно да се работи с графика или с фотографии. Всички плавни градиенти стават „плоски“, с резки и много силно забележими преходи между цветовете.

Всъщност, говори ли се за цвят и скорост, за отлично съчетанието между тези две характеристики не може да се говори. Всички високоскоростни LCD монитори намаляват броя на битовете на всеки цвят от 8 на 6. Тази 6-битова дълбочина обаче води до изобразяването на много по-малко цветове – 262 144 срещу 16 777 216 за 8-битовата. Как се справят производителите с този проблем?

Един от методите за отстраняването му е чрез изкуственото „заглаждане“ на цветовите преходи в мониторите и не е добър. Той се състои в това, че недостъпните за видеосистемата цветове се възпроизвеждат като „смес“ от точки с различен цвят. Очевидно при необходимост да се възпроизведе линия с дебелина 1 пиксел например, „заглаждането“ на цветовите преходи ще даде силно неудовлетворителен резултат. Подобен метод е подходящ само за достатъчно големи едноцветни участъци. Ето защо в LCD панелите се използва технология за покадрова смяна на цвета. Ако е необходимо да се възпроизведе точка с „отсъстващ“ от матрицата цвят, вместо една точка последователно се изобразяват 2 точки с цветове, най-близки до желания – едната по-светла, другата по-тъмна. Цветовете се сменят с честота, равна на кадровата, благодарение на което човешкото око възприема „усреднен“ цвят, много близък до този, който трябва да се възпроизведе на екрана. Този метод се нарича Frame Rate Control (FRC) и позволява получаването на 16,2 млн. цвята на 18-битов монитор, като трябва да се има предвид, че, въпреки всичко, част от цветовете се губи безвъзвратно и никакви способи не могат да компенсират изцяло „недостатъчните“ 6 бита.

Качеството на реализацията на FRC силно се различава в различните модели LCD монитори, но за разлика от истинската разрядност на матрицата, лесно може да се провери чрез някоя от програмите за тестване на монитори (като например PassMark). Те извеждат на екрана плавни цветови градиенти (от черно до един от трите основни цвята). На такова изображение различаването на цветовите преходи е или много трудно, или невъзможно, тъй като човешкото око теоретично може да различава 256 оттенъка, а именно толкова се получават при използването на 8-битови данни на всеки цветови канал. Реализацията на FRC може да се смята за успешна, ако на плавния градиент не се виждат рязко отсечени граници, получени от преходите между нюансите. В случай, че такива има, значи в монитора или въобще не е вградена функцията FRC, или тя не е достатъчно добра. Такъв монитор може да се използва при работа с текст, но за обработка на изображения и работа с цветове е крайно неподходящ.

Как да разберем дали LCD мониторът използва 8-битова или 6-битова дълбочина на всеки основен цвят? По принцип почти нито един производител не обявява тази характеристика. Повечето пишат в спецификациите си общия брой на цветовете. Базирайки се на предположения можем да кажем, че, ако са обявени 16,7 млн. цвята, това означава, че дълбочината на един цвят е 8 бита. Но пише ли 16,2 млн. или 16 млн. цвята, то това е почти сигурен белег, че истинската дълбочина е 6-битова. Да не говорим, че време за реакция под 12 ms би могло да се реализира само при 6 бита, а за екраните с над 20 ms вече може да се предположи, че са с 8. Така че при избор на LCD монитор имайте предвид всичко, изложено във връзка с дълбочината на цвета и времето за реакция.

Функционални особености

А сега да се спрем и на по-важните и интересни функционални особености на LCD мониторите. На първо място това е типът на входовете – цифрови и аналогови. Всичко се свежда до това, че LCD модулът е цифрово устройство, и сигналът в него се предава по цифров интерфейс, а не по аналогов, както при конвенционалните CRT монитори. Освен това в LCD екраните всеки цвят се задава отделно за всеки пиксел. Затова при включването на LCD към аналоговия изход на видеокартата сигналът трябва да се „разпредели“ така, че информацията в него да се раздели за всеки пиксел, за да не си влияят един на друг. За това е нужна точна настройка на честотата и фазата на сигнала. Разбира се, такава схема излишно усложнява конструкцията на монитора и внася допълнителни проблеми – отклонения в изображението, свързани с неточната настройка на фазата и честотата (обикновено се изразяват в смущения и леко трептене), както и изкривявания, предизвикани от преобразуването на сигнала от аналогов в цифров. По тази причина използването на цифров интерфейс в LCD мониторите е напълно логично. Така се избягва „намесата“ на трите основни източника на смущения – цифрово-аналоговия преобразувател на видеокартата, аналоговия кабел между видеокартата и монитора и аналогово-цифровия преобразувател на монитора.

В настоящия момент цифровият интерфейс за LCD мониторите е DVI (Digital Video Interface). Колкото по-висока е разделителната способност на монитора, толкова повече нараства необходимостта от използването му. Така например, ако мониторът е 15-инчов с разделителна способност 1024х768 пиксела, DVI интерфейсът допринася само за по-лесното настройване на екрана. При 17- и 19-инчовите модели с разделителна способност 1280х1024 пиксела към това вече се прибавя и забележимото подобряване на качеството на видеосигнала, а за моделите с 1600х1200 пиксела DVI вече става единственият „разумен“ за използване интерфейс.

Аналоговият интерфейс обикновено е изпълнен в обичайния D-Sub конектор. И тук е необходимо да се напомни, че DVI изводите биват два вида – DVI-D, който е само за цифров сигнал, и DVI-I, който може да приема и цифров, и аналогов видеосигнал. Повечето производители използват DVI-D конектори за цифров сигнал и D-Sub за аналогов, но има и модели, в които тези два порта са обединени в универсалния DVI-I. Някои съвременни монитори имат повече входове, като например два универсални DVI-I (практически това са 4 входа, но едновременно могат да се ползват само 2, защото физическите конектори са само два) или един DVI-D и два аналогови D-Sub. Така или иначе, към такъв тип монитори могат да се включат едновременно два източника на сигнал, и да се превключва между тях от менюто за настройка на монитора.

Pivot

Някои от съвременните LCD монитори могат да работят и в портретен режим. По-добрите използват хардуерно, а не софтуерно завъртане

Ваня Абаджиева-Бучел



Коментари към “Как да изберем LCD монитор – II част”

  1. Ивайло Ненков
    юни 5th, 2011 19:30
    1

    Благодаря за статията. Беше от изключителна полза да науча малко по задълбочено за спесификациите на LCD мониторите.

Напиши коментар



Коментарите се публикуват след одобрение от страна на администраторите и модераторите на сайта. Администрацията не поема ангажимента да публикува всеки получен коментар и не дължи обяснение защо даден коментар е публикуван или не.

Полетата със звездичка са задължителни.



Последни тестове