Casa del mare
Езерото
Creative Design

Диляна Флорентин – „пепеляшка”-та на българската фотография

В категории Новини
Добавено на 20.10.2015 @ 19:31
Разгледан общо 3533 пъти, 5 пъти днес

„Фотографията не е истината, тя е мнение.”
Проф. д-р Румен Георгиев

 

Веднъж покойният ми учител проф. д-р Румен Георгиев цитира великия, но твърде скъп на ласкави оценки, художник, Едгар Дега, по повод твърдението, че някакъв млад художник подражавал на класиците: „Човек, все пак, трябва да има родители!”

Днес, десет години по-късно, и аз, като моя учител, с нескрита нескромност мога да кажа – за мен е чест и гордост, че можах, макар и за кратко, да бъда един от „родителите” на Диляна Флорентин.

Част от един много силен клас по фотография в Нов български университет, Диляна беше много тиха, но видимо присъстваща, попиваща като сюнгер, несподеляща идеи и фотографии, но демонстрираща чувственост – само блясъкът на очите караше преподавателя да е доволен, че има такъв студент.

Диляна (втората от ляво на първи ред) със състуденти от НБУ през 2004 г.

 

След края на курса разбрах, че тя иска и има бъдеще – дойде при мен и каза, че вече знае, че нищо не знае, и че единственият начин да се научи е, ако получи възможността да се присъедини към екипа на студиото. И така … няколко години, след които просто си тръгна и… започна да работи, по свой начин – с много постоянство, своеобразна скромност, търсене чрез експеримента, но знаейки и гонейки крайната си цел.  Голям пробив не помня да е имало. Всичко се случва постепенно и с времето си. Важните моменти са малки, но много. Всяко едно преоткриване, че можеш нещо ново е важен момент. Всеки един щастлив човек, застанал пред обектива е важен момент.” (1)

… до тазгодишното издание на „Златната игла”, където Диляна се нареди сред големите български имена на съвременната модната фотография – от Румян Кирилов до Енчо Найденов. Блесна на модния небосклон като Пепеляшка на бала – блесна с красотата на своите фотографии, с тихата творческа агресия, с безкомпромисност към себе си като творец, към екипа, с който работи (за който ще стане реч по- нататък) и към моделите, в чиято любимка бързо се превърна. Тя влезе в историята на българската модна фотография и като първата жена носител на престижния приз.

Снимките й са особен медиум, който ни кара да мечтаем и халюцинираме, а може би и двете едновременно. Те са реални във времето, но лъжливи във възприятието, което налагат – карат ни едновременно да мечтаем, но и да вярваме в тяхната истинност, изправят ни пред дилемата да избираме между приказното и съществуващото, осъзнавайки, че в същност нямаме нужда от този избор – достатъчно е само присъствието на това, което тя прави и което спокойно мoжем да определим като изкуство.

Anachronia
Фотография от Диляна Флорентин Реализация Слав Анастасов и Хубен Хубенов Грим и коса от Слав за Max Factor Модели Ан Клер, Мария, Нора, Йоана, Тереза и Поля от Ivet Fashion

 

Диляна демонстрира уникален почерк, който прави фотографиите й едновременно и безумни, и благонравни. Благонравни, защото веднъж нейният реализъм е относителен, мек и естетичен, а безумни, защото в следващия момент виждаме същият този реализъм, поднесен като абсолютна форма. „… обичам да наблюдавам и, в определен момент, всеки спомен, гледка или емоция намират място в работата ми … Хората определено са моите музи!” (2)

Безспорен майстор на портрета, тя одухотворява дрехата по неподражаем начин. Когато работиш с хора искаш да извадиш най-доброто от тях. Никой не е на 100% всеки ден, нужна е помощ, за да изглеждаме перфектни.” (3) Състоянието и присъствието на моделите в нейното творчество откриват пред зрителите едно друго качество на Диляна – способността й да пренася емоцията и виждането при решаването на творческия проблем, който винаги е точно и прецизно търсен, реализиран и вследствие поднесен. Тя не се лута между черното, бялото или цвета – за нея те са просто изразно средство, отражение на емоцията, заложена в съдържанието. А то, съдържанието, винаги присъства в творбите й, кара ни да усещаме онзи упорит стремеж към съперничество с живописта (качество, липсващо като цяло в българската модна фотография), поставяйки знак на равенство между фотографския разказ и „високия” стил на поднасяне на визията, което й донася и второто място в категорията Реклама – Мода (професионалисти) за „Семейни портрети” на International Photography Awards Competition, 2013 г.

Ако се върнем четири години назад, ще видим (може би без учудване), че публичният старт на Диляна стана с едно „намигване” към живописта. Много рядко и смело (поне за България) е млад фотограф да дебютира в съвместна изложба с живописец. Този смел творчески ход на Диляна, реализиран заедно с художничката Ани Панайотова в галерия „АНИМА”, може би още тогава трябваше да ни подскаже пътя, по който младата фотографка смяташе да поеме.

Доказвайки аксиомата, че фотографията не е индивидуално изкуство, Диляна стана съпричастна в оформянето на един необявен, но все по- налагащ се екип в съвременното артистично пространство, с който тя реализира проектите си, а именно Слав Атанасов, Антония Йорданова (също носители на „Златна игла”) и Хубен Хубенов. Екип, който е достигнал до онази степен на творческо съзряване, че разчита, осъзнава, анализира и успешно експлоатира понятията фотографично, фотографиране и фотографирано. Човек трябва да присъства само на една сесия на този екип, за да види „съ-изкуството” в реално действие. „…има един елемент, който би могъл да направи всяка фотография красива и това е добрата екипна работа. Няма да се уморя да го повтарям. Ако всеки от екипа е свършил своята работа перфектно, няма как „картинката” да не се получи.” (4)

Със своето отношение към работата си в студиото Диляна практически доказва, че самото реализиране на замисъла, на концепта, е различен акт от изживаването, което артистът изпитва при създаването на този споменат току-що замисъл или концепт. Реализирането на една фотография е своего рода неповторим артистичен пърформанс – това е „… моментът, когато направя първия кадър от сесията, в който разбирам, че ще стане точно така, както го искам. Винаги имам предстартова треска, но когато получа това усещане, започвам да работя на максимални обороти.” (5)

„Идеята винаги има първоизточник, но я развиваме заедно. Лесно е, когато всичко е измислено добре и всеки знае задълженията си по проекта. Трудността идва, когато една брънка от тази верига не е на 100%, но когато работиш с правилните хора, това е изключение от правилото.” (6)

Противно на повечето „фотографски еколози”, фотографиите на Диляна Флорентин минават задължително през „Photoshop”, преди да стигнат до съответния бенефициент. Ние с нея споделяме една и съща максима в това отношение – никой не се интересува Рембранд как е нарисувал една или друга картина, публиката се концентрира върху въпроса дали тази или онази негова картина й харесва или не.

С цялостното си присъствие на артистичния подиум Диляна доказа и едно много важно нещо – оспори онези, които твърдят, че фотография може да се учи само на определено място или в определено училище. Този, който има талант, е в състояние на натрупа познание във всяко училище и по всякакъв начин, стига да има желание за това и да си го постави като цел.

А Диляна е безспорен талант, завършил най-престижната академия – Академията за талант и устремено и осъзнато натрупване на познание. Тя определено „дресира” модната публика в България – накара я да погледне на българската модна фотография под един различен ъгъл. Тя не копира „западните” тенденции – просто дава свобода на фантазията си и, когато тази свобода е подплътена с натрупващо се познание, неспирни експерименти и умерено подтискане на творческото его за сметка на екипния успех, резултатът е един – най-добрият моден фотограф на годината, а може би не само на тази.

Александър Нишков

_________________________

(1) „ДИЛЯНА ФЛОРЕНТИН: ЗА ФОТОГРАФИЯТА, НАГРАДАТА „ЗЛАТНА ИГЛА“ И МОДАТА КАТО ЧАСТ ОТ ЖИВОТА Ѝ”
Интервю на Стефи Стоева, 2 април 2015

(2) „ДИЛЯНА ФЛОРЕНТИН: ЗА ФОТОГРАФИЯТА, НАГРАДАТА „ЗЛАТНА ИГЛА“ И МОДАТА КАТО ЧАСТ ОТ ЖИВОТА Ѝ”
Интервю на Стефи Стоева, 2 април 2015

(3) „ДИЛЯНА ФЛОРЕНТИН: ЗА ФОТОГРАФИЯТА, НАГРАДАТА „ЗЛАТНА ИГЛА“ И МОДАТА КАТО ЧАСТ ОТ ЖИВОТА Ѝ”
Интервю на Стефи Стоева, 2 април 2015

(4) „ДИЛЯНА ФЛОРЕНТИН: ЗА ФОТОГРАФИЯТА, НАГРАДАТА „ЗЛАТНА ИГЛА“ И МОДАТА КАТО ЧАСТ ОТ ЖИВОТА Ѝ”
Интервю на Стефи Стоева, 2 април 2015

 


Напиши коментар



Коментарите се публикуват след одобрение от страна на администраторите и модераторите на сайта. Администрацията не поема ангажимента да публикува всеки получен коментар и не дължи обяснение защо даден коментар е публикуван или не.

Полетата със звездичка са задължителни.



Последни тестове